Блог
Има ли повече четни, или нечетни числа?
Повече ли са четните, или нечетните числа? А естествените, или реалните? Как се сравняват безкрайни множества с помощта на взаимно еднозначно изображение.
Как да пресметнем ефективността на ваксината?
Как се пресмята ефективността на ваксината и защо от болестта могат да умрат повече ваксинирани, отколкото неваксинирани. Обяснение на привидния парадокс с конкретни числа.
Колко е 1 + 2 + 5 · 0? За приоритета на умножението
Колко е 1 + 2 + 5 · 0? Защо умножението има предимство пред събирането, как да променим приоритета със скоби и защо калкулаторите смятат по друг начин.
Най-големият проблем в информатиката: P срещу NP
Проблемът P срещу NP – един от седемте проблема на хилядолетието с награда един милион долара. Класовете P и NP на примери и какво би променило P = NP.
Хипотеза за експоненциалното време (ETH)
Какво твърди хипотезата за експоненциалното време (ETH), как е свързана със задачата 3-SAT и с проблема P срещу NP и защо през октомври 2026 г. изведнъж се заговори за нея.
Метод на Трахтенберг за бързо събиране
Методът на Трахтенберг за бързо събиране на няколко числа едно под друго. Постъпково обяснение и хитра проверка на междинните резултати и на крайния резултат.
Философски бръсначи
Бръсначът на Окам: ако за едно явление имаме две обяснения, предпочитаме по-простото. Какво казва принципът, какво не казва и как се използва в науката.
Средни стойности
Как да пресметнем средната скорост от изминатото разстояние и времето. Основна формула, решени примери и преобразуване между различни мерни единици.
Разреждане и смесване на разтвори
Как да разреждаме и смесваме разтвори. Концентрация на разтвор, уравнение за смесване и изчисляване с какво и колко да добавим, за да получим желания разтвор.
Защо се сменят годишните времена
Защо се сменят годишните времена. Причината не е разстоянието от Земята до Слънцето, а наклонът на земната ос и ъгълът, под който падат слънчевите лъчи.
Седемте моста на Кьонигсберг
Седемте моста на Кьонигсберг: може ли да се минат всички мостове точно по веднъж? Известната задача, която Ойлер решава и така полага основите на теорията на графите.