Бръсначът на Окам: по-простото обяснение обикновено е по-вярно

Бръсначът на Окам е начин за логическо вземане на решения, който ни казва, че ако за едно явление имаме две различни обяснения, трябва да предпочетем по-простото.

Бръсначът е наречен на английския философ и теолог Уилям от Окам, който е живял през четиринадесети век. Самият Уилям от Окам е формулирал принципа по няколко различни начина, но най-широко се наложила формулировката „същностите не бива да се умножават повече, отколкото е необходимо“, с която е излязъл ирландският философ Джон Пънч.

Какво ни казва бръсначът на Окам

Представи си, че в твоето селище се е случило нещо. Например някой е запалил пън на площада. Полицията започва да разследва случая с присъщото си усърдие и залавя извършителя за няколко часа. В съда трима свидетели разказват, че са видели извършителя как е запалил пъна. Едно дете дори го е заснело на видео и го е качило в TikTok. Съпругата на извършителя освен това потвърждава, че в инкриминираното време той не е бил вкъщи и е излязъл някъде. Случаят изглежда напълно ясен.

Извършителят, да го наречем Иван, обаче се защитава с необичаен аргумент – твърди, че не той го е направил, а негов двойник, негов клон, създаден от злия демон Пазузу с цел да пороби човечеството, а запалването на пъна е първата фаза от злия му план.

„Докажи ми, че не е така“, казва самоуверено Иван.

Вероятно вече усещаш къде е проблемът. Да се докаже, че не съществува нито двойник, нито демон Пазузу, е невъзможно. Чисто теоретично може наистина да се е случило така, че отнякъде да е изникнал демонът Пазузу и да е създал двойник на Иван, който е запалил в София, тоест в твоето селище, пън и после пак е изчезнал. Стопроцентово да го изключим просто не можем. Как тогава да реши съдията?

В този момент съдията може да използва бръснача на Окам. Той казва, че ако имаме две различни обяснения, които обясняват дадено явление еднакво добре, трябва да използваме по-простото обяснение. В нашия случай далеч по-простото обяснение е, че Иван лъже и е запалил пъна, отколкото че от ада е изникнал таинствен демон Пазузу.

Всъщност освен това нямаме само две различни обяснения. Иван може да измисли безкрайно много други обяснения: пъна са запалили ангели, които са упоили и всички свидетели; пънят в действителност не е изгорял, това е само групова халюцинация или просто някой е подкупил всички свидетели и е фалшифицирал видеозаписа и т.н. Най-простото обяснение обаче е, че просто го е запалил Иван.

Какво не ни казва бръсначът на Окам

Бръсначът на Окам обаче не ни казва, че сме решили правилно! Наистина може да се е случило така, че някой да е подкупил всички свидетели или ангели да са се спуснали от небето на земята. Ние не го знаем. Бръсначът на Окам само ни подсказва кое обяснение има най-голяма вероятност. Ако съдията не приложеше бръснача на Окам, всеки престъпник би излязъл от съда като невинен човек – защото всеки от тях би могъл да си измисли собствена история със собствен демон Пазузу, която всъщност не може да се опровергае.

Затова можем да определим бръснача на Окам и чрез това колко трудно е да се опровергае обяснението на дадено явление. Ако имаме две обяснения на някакво явление, избираме по-скоро това, което може да се опровергае по-лесно. Има много начини да се опровергае, че Иван е истинският извършител. Например някой може да го е видял от другата страна на града. Или камери може да са го заснели от другата страна на града. На мястото може да е намерена туба с бензин с отпечатъци от пръсти на някой друг. И подобни. По какъв начин бихме опровергали, че демонът Пазузу е слязъл на земята? Ами трудно. Тъй като е практически невъзможно да се опровергае това, ще предпочетем обяснението, че Иван го е направил, защото то е много по-лесно за опровергаване и въпреки това никой не го е опровергал.

Колкото по-трудно е да се опровергае дадено обяснение, толкова по-сложно е то и толкова по-малко вероятно е.

Бръсначът на Окам в науката

Бръсначът, разбира се, намира голямо приложение в науката, където трябва да го прилагаме на всяка крачка. Например защо предметите падат на земята? Можем или да го отдадем на гравитацията, или да кажем, че в момента, в който изпуснеш някакъв предмет, веднага долитат невидими летящи джуджета и започват да бутат предмета, докато падне на земята.

В този момент можем да приложим бръснача на Окам и да кажем, че по-скоро е гравитацията, отколкото джуджетата.

По-простото не винаги е по-вярното

Движението на телата се описва от две основни теории: законите на Нютон за движението и теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Законите на Нютон се изучават в средното училище, а теорията на относителността е много, много по-сложна. Според бръснача на Окам в този момент трябва да отхвърлим теорията на относителността на Айнщайн и да се придържаме към законите на Нютон.

Не е така, по една проста причина. Двете теории всъщност не дават еднакво добро обяснение на явленията в природата. Теорията на относителността дава много по-точно описание на движението във Вселената. Колкото повече скоростта на даден предмет се доближава до скоростта на светлината, толкова по-неточни са законите на Нютон. За обикновените земни скорости законите на Нютон са напълно достатъчни, но щом искаш да пресмяташ движението на спътници около Земята, ти е нужна теорията на относителността, която е с порядък по-сложна, но и много по-точна. Ако например навигационната система GPS използваше само законите на Нютон, след малко GPS-ът ти щеше да показва местоположението на няколко километра на друго място.

Затова в този момент не можем да използваме бръснача на Окам, защото теорията на относителността е по-сложна, но и по-точна. Теориите не описват някакво явление еднакво добре. Теорията на Айнщайн го описва много по-добре. Все едно да сравняваш часовника на ръката си с атомните часовници, които използват учените. Разбира се, атомните часовници са много по-сложни, но и много по-точни. Те не описват едно и също явление еднакво добре и затова не можем да приложим бръснача на Окам.