✖

Колко е 1 + 2 + 5 · 0? За приоритета на умножението

От време на време в социалните мрежи се разпространява загадка, подобна на тази. На кое число е равен този израз?

1+2+5⋅0=?

Хайде да го пресметнем заедно:

  • Едно плюс две е равно на три.
  • Три плюс пет е равно на осем.
  • И накрая осем по нула е равно на нула.

Така ли смяташе заедно с мен? За съжаление и двамата сметнахме погрешно ‼️‼️‼️ Забравихме класическото училищно правило: умножението има предимство пред събирането. Какво означава това?

Ако в един израз имаме и събиране, и умножение, първо умножаваме всичко, което може да се умножи, и едва след това се връщаме към събирането. В нашия случай това означава, че първо умножаваме 5 · 0 и игнорираме всичко останало в израза. Пет по нула е нула. Тази нула записваме обратно в израза:

1+2+5⋅0=1+2+0

Сега вече получаваме израз, в който има само събиране. Там е лесно, 1 + 2 + 0 е равно на три. Тоест

1+2+5⋅0=3

Друг пример. На какво е равно това?

1+2⋅3+4=?

Отново важи правилото, че първо извършваме умножението, а събирането оставяме настрана. Първо пресмятаме 2 · 3, което е 6:

1+2⋅3+4=1+6+4

А сега вече в израза имаме само събиране, което е лесно:

1+6+4=11

Защо на калкулатора излиза различно?

Ако опиташ да пресметнеш същите примери на калкулатор, може да получиш същия грешен резултат, както когато за първи път смятахме 1 + 2 + 5 · 0. Как е възможно? По същество има две възможности: или калкулаторът не познава приоритета на операторите, или по време на пресмятането натискаш знака за равно. Ако натискаш бутоните на калкулатора така:

  • [Едно] [плюс] [две] [равно] -> калкулаторът показва 3,
  • [плюс] [пет] [равно] -> калкулаторът показва 8,
  • [по] [нула] [равно] -> калкулаторът показва 0.

Тогава всъщност не си пресметнал примера, зададен по-горе, защото с натискането на „равно“ си пресметнал вместо един израз три различни, несвързани помежду си израза. В последната стъпка калкулаторът просто смята израза „осем по нула“, а това е просто нула, което калкулаторът ти показва правилно. В този момент калкулаторът не знае, че преди това е имало някакво умножение, което би трябвало да има предимство.

Ако не натискаш „равно“, а си въвел целия пример като

  • [Едно] [плюс] [две] [плюс] [пет] [по] [нула]

и калкулаторът пак показва нула, значи твоят калкулатор не познава приоритета на операторите, което е напълно възможно. В такъв случай можеш да провериш пресмятането в Google, защото освен да търси, той умее и да смята:

  • 1 + 2 + 5 · 0 в Google
  • 1 + 2 + 5 · 0 във WolframAlpha (WolframAlpha е известен онлайн инструмент за решаване на всякакви задачи – там можеш да решаваш уравнения, производни, интеграли…)

Как да променим естествения приоритет на операторите: скоби

Ако искаме да променим приоритета на операторите, можем да използваме скоби. Ако имаме израза

1+2⋅5

и искаме първо да съберем 1 + 2 и едва след това резултата да умножим по пет, можем да използваме скоби така:

(1+2)⋅5

Изразите в скоби имат предимство пред обичайния приоритет на операторите. Първо бихме пресметнали 1 + 2, а умножението бихме оставили както е. Получаваме:

(1+2)⋅5=3⋅5

което е равно на петнадесет. Тоест

(1+2)⋅5=15.

А делението и изваждането?

Изваждането е в същото положение като събирането, а делението – като умножението. Тоест умножението и делението имат предимство пред събирането и изваждането. Умножението и делението имат помежду си един и същ приоритет, както и събирането и изваждането.

Като пример да разгледаме този израз

1+2⋅3−8:4

Този израз е същият като следния, в който дописваме скоби така, че приоритетът на операторите да не се промени:

1+(2⋅3)−(8:4)

И така

1+(2⋅3)−(8:4)=1+6−2

което е равно на

1+6−2=5.

Ако имаме умножение и деление непосредствено едно след друго, ги смятаме отляво надясно, както ни попаднат:

6⋅4:8

Първо пресмятаме 6 · 4, което е 24. Делението засега не го пипаме:

6⋅4:8=24:8

А сега просто делим 24 на осем:

24:8=3.

Защо умножението има предимство пред събирането

Може да попиташ защо всъщност умножението има предимство пред събирането. И това е добър въпрос! Може да се каже, че зад това няма нищо друго освен споразумение между математиците, че ще е така. Няма правило, от което да е очевидно, че умножението трябва да има предимство. Цялата математика би работила също толкова добре, дори събирането да имаше по-висок приоритет от умножението. Или ако имаха еднакъв приоритет и винаги действахме отляво надясно, както когато натискахме бутоните на калкулатора.

От друга страна, ако събирането имаше предимство, щяха да са ни нужни повече скоби. Нека го покажем например с малко по-сложния израз на квадратна функция:

3x2+4x+5

В съвременната математика този израз означава „три по x на квадрат“, което събираме с „четири по x“, което още събираме с „пет“. Ако събирането имаше предимство пред умножението, щеше да се наложи да използваме скоби, за да получим същия израз:

(3x2)+(4x)+5

Тъй като този израз и подобните му използваме в математиката доста често, за математиците е по-удобно умножението да има предимство пред събирането. Няма обаче причина, от която еднозначно да следва, че трябва да е точно така, а не иначе.

Ако те интересува повече, можеш да прочетеш статията Why Multiplication Has Higher Priority than Addition: A Pedagogical Remark, чиито автори са Olga Kosheleva и Vladik Kreinovich.

По-добре ли е да използваме скоби?

Често да. Много хора не знаят как работят приоритетите на умножението и събирането и дори толкова прост израз като

1+2⋅3+4

може да бъде разбран погрешно. Ако искаш да увеличиш шанса хората да разберат какво искаш да кажеш с математическия запис, просто добави скоби в израза:

1+(2⋅3)+4