Квадратна функция
Квадратна функция е такава функция, която може да се изрази с правилото f(x) = ax2 + bx + c, където a, b, c са реални числа и освен това a ≠ 0. Както линейната функция винаги се описва с права, така квадратната функция винаги се описва с парабола.
Пример за квадратна функция
Пример за проста квадратна функция може да бъде f(x) = x2 + 3x − 7. Графиката на тази функция би изглеждала така:
Квадратната функция бихме могли схематично да я запишем като ax2 + bx + c. Членът ax2 се нарича квадратен член и този член трябва да го има всяка квадратна функция. Другият член bx се нарича линеен член и не е задължително да се среща в квадратната функция – може да е нулев. Например тази функция f(x) = 5x2 + 7 все още е квадратна функция. Последният член c се нарича свободен член и също не е задължителен. За функцията f(x) = x2 + 3x − 7 би било в сила
Защо a е равно на едно? Защото записът x2 всъщност означава 1 · x2, затова a = 1.
Свойства на квадратната функция
Започваме с дефиниционното множество: Дефиниционното множество на квадратната функция е ℝ, множеството на реалните числа, множеството от стойности зависи от конкретната функция, но винаги стига до (плюс или минус) безкрайност. Квадратната функция е освен това винаги от едната страна на върха растяща, а от другата намаляваща. Ако линейният член е равен на нула (b = 0), квадратната функция е четна. Квадратната функция никога не е инективна функция.
Ограниченост отгоре или отдолу
Квадратната функция е винаги или ограничена отгоре, или отдолу. Това зависи само от параметъра a. Ако параметърът a е положителен, графиката на функцията „расте нагоре“, графиката изглежда като буквата „U“ и така е ограничена отдолу. Пример е функцията f(x) = 2x2 с графика:
Виждаме, че всички стойности на функцията (всички червени точки) са над числото −1, така че функцията е ограничена отдолу. Ако имахме функцията f(x) = −2x2:
тогава пак всички стойности на функцията биха били под числото 1, така че функцията би била ограничена отгоре.
Изпъкналост и вдлъбнатост
Изпъкналостта и вдлъбнатостта отново зависят от параметъра a. Квадратната функция е изпъкнала, ако има формата на буквата „U“, и е вдлъбната, ако има формата на обърната буква „U“. Така че ако a > 0, графиката е изпъкнала, а ако a < 0, графиката е вдлъбната.
Параметърът a влияе освен това и на това дали графиката ще е тясна, или широка. Колкото по-близо до нула е стойността на a, толкова по-широка е графиката, и обратно.
Пресечни точки с осите x и y
Ако искаме да пресметнем пресечните точки на функцията с оста x или y, съставяме просто уравнение и после го решаваме. Трябва само да си дадем сметка, че функцията можем да я запишем във вида y = ax2 + bx + c, което означава, че ординатата в точката x = 2 намираме, като вместо всички x заместим две.
Напр. за функцията y = x2 − 4x + 3 би било в сила, че в точката x = 2 получаваме ордината 22 − 4 · 2 + 3 = −1. Графиката на функцията със сигурност минава през точката (2; −1). Ако искаме да пресметнем пресечните точки с оста x, тогава всъщност ни интересува стойността на x в момента, когато е в сила y = 0. Пресечната точка с оста x има винаги ордината 0, погледни следната графика и ще ти стане ясно.
Затова в записа y = x2 − 4x + 3 просто заместваме вместо y нула и решаваме уравнението. Получените корени са абсцисите на пресечните точки.
Това е квадратно уравнение, което можем да решим със стандартните методи. Можем например да го разложим на множители (x − 1) · (x − 3), от което установяваме, че корените са x1 = 1 и x2 = 3.
Ако искаме да получим пресечните точки с оста y, ще постъпим по същия начин. Вземаме записа y = x2 − 4x + 3 и този път заместваме нула вместо x. По същество се питаме каква е стойността на функцията в точката x = 0:
Следователно пресечните точки с оста x са (1; 0) и (3; 0), а с оста y – (0; 3).
Как да пресметнем координатите на върха
При квадратната функция е много важно да определим и нейния връх и за да не се налага да помниш доста сложна формула, ще покажем друг начин, който използва метода на допълването до точен квадрат. Върхът на квадратната функция е точката, в която функцията има минимум или максимум. Функцията f(x) = x2 − 4x + 3, чиято графика изглежда така:
има връх в точката (2; −1).
Стандартният запис на квадратната функция изглежда така: f(x) = ax2 + bx + c. Ние ще преобразуваме тази функция за a = 1 във вида g(x) = (x + m)2 + n, където (−m; n) е върхът на квадратната функция. За нашата функция искаме да получим вида (x − 2)2 − 1. Как да получим този вид?
Първо записваме само скобата: (x + m) и вместо m заместваме половината от стойността на параметъра b на квадратната функция. Параметърът b е равен на минус четири, половината е равна на минус две, така че получаваме този запис: (x − 2)2.
Сега е ред на втората стъпка, трябва да извадим излишните членове. Ако разкрием тази скоба, няма да получим правилния резултат – няма да получим първоначалната функция. От скобата трябва още да се извади втората степен на m и да се прибави параметърът c на първоначалната функция.
Тоест конкретно от скобата изваждаме (−2)2 и прибавяме три (параметърът c):
След преобразуване получаваме
което е крайният резултат. Тъй като функцията е във вида (x + m)2 + n, където m = −2, n = −1, знаем, че върхът има координати (−m; n), тоест (2; −1).
Трябва още да направим проверка дали сме пресметнали правилно. Ние само преобразувахме квадратната функция x2 − 4x + 3 във вида (x − 2)2 − 1. Този нов вид обаче трябва да описва същата функция, така че ако разкрием скобата, трябва да получим първоначалния вид на функцията. Опитваме така да разкрием (x − 2)2 − 1.
Виждаме, че получихме същата функция, преобразуванията сме ги направили правилно.