Взаимно положение на права и окръжност
Права и окръжност могат да се срещнат в равнината само по три начина. Правата или пресича окръжността в две точки и тогава я наричаме секуща. Или само се допира до нея в единствена точка и това е допирателна. Или минава изцяло встрани от нея, така че нямат нито една обща точка, и става въпрос за външна права. Други възможности няма, три общи точки правата с окръжността не може да има. Нагледен пример за допирателна е колело, което стои на пътя: допира се до него само в една точка.
На чертежа синята права p е секуща, червената t е допирателна, а зелената q е външна права. Общите точки са отбелязани в оранжево. И трите прави са успоредни и се различават една от друга само по разстоянието си от центъра O. И всичко зависи точно от това разстояние.
Според разстоянието до центъра
Разстоянието от центъра до права е дължината на най-краткия път от центъра до правата. Той винаги е перпендикулярен: от центъра спускаме перпендикуляр към правата и измерваме отсечката от центъра до мястото, където перпендикулярът пресича правата. До коя да е друга точка от правата разстоянието от центъра е по-голямо, защото такава отсечка е хипотенуза на правоъгълен триъгълник, а хипотенузата е по-дълга от катета. На чертежа тези перпендикуляри са сиви прекъснати линии, а правият ъгъл при всяка права е означен с дъга с точка.
Означаваме това разстояние с d и го сравняваме с радиуса r:
- d < r – правата е по-близо до центъра, отколкото е радиусът, така че навлиза в окръжността и излиза от нея. Това е секуща.
- d = r – правата само се допира до окръжността. Това е допирателна.
- d > r – правата е по-далеч от центъра, отколкото стига окръжността. Това е външна права.
При допирателната перпендикулярът минава точно през допирната точка и затова допирателната винаги е перпендикулярна на радиуса, който води до допирната точка.
Разстоянието от центъра до права определяме по формулата за разстояние от точка до права. За точка O(x0; y0) и права ax + by + c = 0 е изпълнено:
Формулата изисква правата в общ вид. Ако е зададена например като y = x + 1, първо трябва да я преобразуваме във вида x − y + 1 = 0, иначе ще заместим грешни числа.
Нека изпробваме формулата върху окръжността x2 + y2 = 25 и правата 3x − 4y − 25 = 0. Окръжността има според уравнението на окръжност център в началото O(0; 0) и радиус
И довършваме сметката:
Получихме 5, т.е. точно радиуса, и затова правата е допирателна към окръжността.
На чертежа разстоянието d е в червено. Перпендикулярът от центъра е с дължина, равна на радиуса, така че свършва точно върху окръжността, в точката T, където правата се допира до окръжността.
Този начин е бърз и върши работа, когато ни стига да знаем как е разположена правата спрямо окръжността. Не ни казва обаче къде точно пресича окръжността или се допира до нея. За това трябва да пресмятаме.
Пресмятане на общите точки
Обща точка на права и окръжност трябва да удовлетворява и двете уравнения, така че решаваме система уравнения, както при взаимното положение на две прави: от уравнението на правата изразяваме едно неизвестно и го заместваме в уравнението на окръжността. Получава се квадратно уравнение и колкото решения има то, толкова общи точки има правата с окръжността. Броят на решенията се определя от дискриминантата:
- D > 0 – две решения, правата е секуща,
- D = 0 – едно (двойно) решение, правата е допирателна,
- D < 0 – няма решение, правата е външна.
Първи пример: Имаме окръжността x2 + y2 = 25 и правата y = x + 1. Вместо y заместваме в уравнението на окръжността израза x + 1:
Повдигаме на квадрат скобата:
Събираме и прехвърляме всичко в лявата страна:
Съкращаваме цялото уравнение на две:
Пресмятаме дискриминантата:
Дискриминантата е положителна, следователно правата е секуща. Корените са
т.е. x1 = 3 и x2 = −4. Още не сме готови: търсим самите точки, не само първите им координати. Втората координата получаваме от уравнението на правата y = x + 1: при x = 3 е y = 4, а при x = −4 е y = −3. Следователно правата пресича окръжността в точките P(3; 4) и Q(−4; −3).
Проверка за точката P: 32 + 42 = 9 + 16 = 25. Съвпада, точката лежи на окръжността.
Втори пример: Нека вземем отново правата 3x − 4y = 25 от предишния раздел. За нея вече знаем, че е допирателна, така че сега остава да намерим допирната точка. Първо изразяваме y:
Заместваме в уравнението на окръжността:
Повдигаме на квадрат дробта, числителя и знаменателя поотделно:
За да изчезне дробта, умножаваме цялото уравнение по шестнадесет:
Събираме подобните членове и ги прехвърляме в лявата страна:
Делим на двадесет и пет:
Дискриминанта:
Нула, следователно правата е допирателна. Това вече го знаехме, но е полезно да видим, че двата метода стигат до един и същи резултат. Единственият (двойният) корен е
Трети пример: Нека опитаме с правата y = x + 10. След заместване в x2 + y2 = 25 се получава уравнението 2x2 + 20x + 75 = 0 с дискриминанта D = 202 − 4 · 2 · 75 = 400 − 600 = −200. Отрицателната дискриминанта означава, че уравнението няма решение и следователно правата е външна.
Глави: Уравнение на окръжност, Взаимно положение на права и окръжност