✖

Взаимно положение на права и окръжност

Права и окръжност могат да се срещнат в равнината само по три начина. Правата или пресича окръжността в две точки и тогава я наричаме секуща. Или само се допира до нея в единствена точка и това е допирателна. Или минава изцяло встрани от нея, така че нямат нито една обща точка, и става въпрос за външна права. Други възможности няма, три общи точки правата с окръжността не може да има. Нагледен пример за допирателна е колело, което стои на пътя: допира се до него само в една точка.

Окръжност с център O, секуща p, допирателна t и външна права q

На чертежа синята права p е секуща, червената t е допирателна, а зелената q е външна права. Общите точки са отбелязани в оранжево. И трите прави са успоредни и се различават една от друга само по разстоянието си от центъра O. И всичко зависи точно от това разстояние.

Според разстоянието до центъра

Разстоянието от центъра до права е дължината на най-краткия път от центъра до правата. Той винаги е перпендикулярен: от центъра спускаме перпендикуляр към правата и измерваме отсечката от центъра до мястото, където перпендикулярът пресича правата. До коя да е друга точка от правата разстоянието от центъра е по-голямо, защото такава отсечка е хипотенуза на правоъгълен триъгълник, а хипотенузата е по-дълга от катета. На чертежа тези перпендикуляри са сиви прекъснати линии, а правият ъгъл при всяка права е означен с дъга с точка.

Означаваме това разстояние с d и го сравняваме с радиуса r:

  • d < r – правата е по-близо до центъра, отколкото е радиусът, така че навлиза в окръжността и излиза от нея. Това е секуща.
  • d = r – правата само се допира до окръжността. Това е допирателна.
  • d > r – правата е по-далеч от центъра, отколкото стига окръжността. Това е външна права.

При допирателната перпендикулярът минава точно през допирната точка и затова допирателната винаги е перпендикулярна на радиуса, който води до допирната точка.

Разстоянието от центъра до права определяме по формулата за разстояние от точка до права. За точка O(x0; y0) и права ax + by + c = 0 е изпълнено:

d=|a⋅x0+b⋅y0+c|a2+b2

Формулата изисква правата в общ вид. Ако е зададена например като y = x + 1, първо трябва да я преобразуваме във вида x − y + 1 = 0, иначе ще заместим грешни числа.

Нека изпробваме формулата върху окръжността x2 + y2 = 25 и правата 3x − 4y − 25 = 0. Окръжността има според уравнението на окръжност център в началото O(0; 0) и радиус r=25=5. От уравнението на правата отчитаме a = 3, b = −4 и c = −25 и заместваме:

d=|3⋅0−4⋅0−25|32+(−4)2=|−25|9+16

И довършваме сметката:

d=2525=255=5

Получихме 5, т.е. точно радиуса, и затова правата е допирателна към окръжността.

Окръжност x^2+y^2=25, права 3x-4y-25=0 и разстоянието d от нея до центъра O

На чертежа разстоянието d е в червено. Перпендикулярът от центъра е с дължина, равна на радиуса, така че свършва точно върху окръжността, в точката T, където правата се допира до окръжността.

Този начин е бърз и върши работа, когато ни стига да знаем как е разположена правата спрямо окръжността. Не ни казва обаче къде точно пресича окръжността или се допира до нея. За това трябва да пресмятаме.

Пресмятане на общите точки

Обща точка на права и окръжност трябва да удовлетворява и двете уравнения, така че решаваме система уравнения, както при взаимното положение на две прави: от уравнението на правата изразяваме едно неизвестно и го заместваме в уравнението на окръжността. Получава се квадратно уравнение и колкото решения има то, толкова общи точки има правата с окръжността. Броят на решенията се определя от дискриминантата:

  • D > 0 – две решения, правата е секуща,
  • D = 0 – едно (двойно) решение, правата е допирателна,
  • D < 0 – няма решение, правата е външна.

Окръжност x^2+y^2=25, секуща p с точки P, Q и допирателна t с допирна точка T

Първи пример: Имаме окръжността x2 + y2 = 25 и правата y = x + 1. Вместо y заместваме в уравнението на окръжността израза x + 1:

x2+(x+1)2=25

Повдигаме на квадрат скобата:

x2+x2+2x+1=25

Събираме и прехвърляме всичко в лявата страна:

2x2+2x−24=0

Съкращаваме цялото уравнение на две:

x2+x−12=0

Пресмятаме дискриминантата:

D=12−4⋅1⋅(−12)=1+48=49

Дискриминантата е положителна, следователно правата е секуща. Корените са

x1,2=−1±492=−1±72,

т.е. x1 = 3 и x2 = −4. Още не сме готови: търсим самите точки, не само първите им координати. Втората координата получаваме от уравнението на правата y = x + 1: при x = 3 е y = 4, а при x = −4 е y = −3. Следователно правата пресича окръжността в точките P(3; 4) и Q(−4; −3).

Проверка за точката P: 32 + 42 = 9 + 16 = 25. Съвпада, точката лежи на окръжността.

Втори пример: Нека вземем отново правата 3x − 4y = 25 от предишния раздел. За нея вече знаем, че е допирателна, така че сега остава да намерим допирната точка. Първо изразяваме y:

y=3x−254

Заместваме в уравнението на окръжността:

x2+(3x−254)2=25

Повдигаме на квадрат дробта, числителя и знаменателя поотделно:

x2+9x2−150x+62516=25

За да изчезне дробта, умножаваме цялото уравнение по шестнадесет:

16x2+9x2−150x+625=400

Събираме подобните членове и ги прехвърляме в лявата страна:

25x2−150x+225=0

Делим на двадесет и пет:

x2−6x+9=0

Дискриминанта:

D=(−6)2−4⋅1⋅9=36−36=0

Нула, следователно правата е допирателна. Това вече го знаехме, но е полезно да видим, че двата метода стигат до един и същи резултат. Единственият (двойният) корен е x=62=3 и след заместване в y=3x−254 получаваме y=9−254=−4. Допирната точка е T(3; −4).

Трети пример: Нека опитаме с правата y = x + 10. След заместване в x2 + y2 = 25 се получава уравнението 2x2 + 20x + 75 = 0 с дискриминанта D = 202 − 4 · 2 · 75 = 400 − 600 = −200. Отрицателната дискриминанта означава, че уравнението няма решение и следователно правата е външна.

Глави: Уравнение на окръжност, Взаимно положение на права и окръжност