✖

Параметрично уравнение на права

Параметричното уравнение на права е основното уравнение на права в равнината или в пространството.

Мотивация

Как бихме могли да опишем права в равнината? Знаем, че за да опишем права, са ни достатъчни две различни точки, нека ги означим например с A и B. С други думи: ако имаме две различни точки, през тях може да се прекара точно една права p:

Права, прекарана през две точки

Как бихме описали тази права по друг начин, с помощта на вектори? Можем да добавим към чертежа вектор u→, който е успореден на правата p.

Права с вектор u⃗

Този вектор u→ има същата посока като правата p. Това е добре, но само посоката не ни стига. Ако характеризираме правата p само с вектора u→, бихме определили само посоката на правата, не и конкретното ѝ положение. Нямаше да имаме как да различим тези три прави:

Три прави в същата посока като вектора u⃗

Новите прави p1 и p2 имат същата посока като правата p и същата посока като вектора u→. За да определим правата p еднозначно, ни трябва още поне една точка, лежаща на правата p. Ако кажем, че правата p има посока, зададена с вектора u→, и минава през точката A, определяме правата p еднозначно. Правите p1 и p2 са в същата посока, но нито една от тях не минава през точката A.

Всяка права можем да запишем като p(A,u→), където A е точка, лежаща на правата, а u→ е вектор, успореден на правата. Например правата p1 бихме могли да запишем във вида p(G,u→), а правата p2 като p(E,u→) или p(F,u→) – можем да използваме коя да е точка, лежаща на правата.

Насочващ вектор на права

Ако имаме правата p(A,u→), наричаме вектора u→ насочващ вектор на правата. Най-лесно намираме насочващия вектор, като намерим две точки A, B, които лежат на правата p, и насочващият вектор ще бъде насочената отсечка AB→. Координатите на този вектор получаваме като разлика на координатите: u→=B−A. Пример:

Права p

Имаме права p и на нея лежат две точки A, B. Насочващият вектор ще бъде равен на насочената отсечка AB→, така че координатите на този вектор u→ намираме, като пресметнем

u→=(u1;u2)=(6;6)−(2;4)=(4;2)

Векторът u→ има същата дължина като насочената отсечка AB→. Можем да нанесем този вектор u→ на чертежа така:

Права с насочващ вектор

Краят на вектора u→ има координати (4; 2), точно както пресметнахме, и се вижда, че този вектор е успореден на правата. Насочващият вектор ни показва само посоката на правата или, може би по-добре, „наклона на правата“. Насочващият вектор трябва само да е успореден на правата. Така че ако вместо насочената отсечка AB→ вземем отсечката BA→, ще получим насочващ вектор v→=A−B:

v→=(v1;v2)=(2;4)−(6;6)=(−4;−2)

Нанесено на чертежа:

Два насочващи вектора u⃗ и v⃗

Виждаме, че зеленият вектор v→ е противоположен на синия вектор u→. При това и двата са насочващи вектори на правата p, защото и двата са успоредни на правата p.

Параметрично уравнение на права

Имаме права p, точка A, която лежи на тази права, и насочващ вектор u→. Каква точка получаваме, ако съберем точката A с вектора u→? Нека погледнем чертежа:

Резултат от сбора A + u⃗

Ако съберем точка, която лежи на правата, с насочващия вектор, получаваме точка X, която също лежи на тази права. По същество просто „преместваме точката A по посока на вектора на разстояние, равно на дължината на вектора u→“. Точката X има координати:

X=(x;y)=A+u→=(2;1)+(1;3)=(3;4)

Какво би станало, ако вземем само половината от вектора u→ или удвоения вектор? Или вектора, умножен по −1? Отново го показва чертежът:

Сборове на точката A с кратни на вектора u⃗

Виждаме, че когато съберем точката A с кое да е кратно на насочващия вектор u→, винаги получаваме точка, която лежи на правата p. Червената точка A представя „началото“, а зелените точки представят резултатите от събирането на точката A с кратните на синия насочващ вектор u→.

Всъщност коя да е точка X да изберем на правата p, тази точка винаги можем да изразим като сбор на точката A с някакво t-кратно на насочващия вектор u→, където t е реално число. За всички точки X, лежащи на правата p, можем да кажем, че съществува t ∈ ℝ, такова че

X=A+t⋅u→.

С други думи – ако в това уравнение последователно заместим t с всички реални числа, ще получим всички точки, които образуват правата p; ще получим цялата права p. Това уравнение се нарича параметрично уравнение на правата p(A,u→).

Предишното уравнение можем да заменим със система уравнения. Ако точката X има координати (x; y), точката A има координати (a1; a2) и векторът u→ има координати (u1; u2), можем да запишем

(x;y)=(a1;a2)+t⋅(u1;u2),

което може да се препише в споменатата вече система уравнения (изразяваме поотделно x-координатата и поотделно y-координатата):

x=a1+t⋅u1y=a2+t⋅u2

Всяка права в равнината може да се изрази с тази система уравнения.

Ограничаване на параметъра

В предишния раздел казахме, че когато в параметричното уравнение заместим параметъра t с всички реални числа, получаваме права. Какво би станало, ако не вземем всички реални числа, а, да речем, само половината от тях – само неотрицателните реални числа?

Щяхме да получим лъч. Ако се върнем към този чертеж…

Сборове на точката A с кратни на вектора u⃗

…ще видим, че за всички положителни кратни (т.е. положителен параметър t) на насочващия вектор u→ получаваме точки X, които лежат „над“ точката A. И обратно – когато прибавим отрицателно кратно на u→ (т.е. отрицателен параметър t), получаваме точка, която лежи от „противоположната страна“, „под“ точката A. Ако за параметъра t заместим всички неотрицателни числа, т.е. t ∈ [0; +∞), ще получим следния лъч r, отбелязан в червено:

Лъч r

Прекъснатата линия показва точките, които бихме получили, ако вземем за параметъра t всички отрицателни числа.

Ако за параметъра t заместим всички числа от единичния интервал [0; 1], ще получим отсечка, която е със същата дължина като насочващия вектор. Ще получим тази червена отсечка:

Отсечка

Примери

Имаме в равнината две точки A(−1; 3) и B(2; 5).

  1. Определи параметричното уравнение на правата p, минаваща през точките A, B. Първо определяме насочващия вектор. Вземаме насочената отсечка AB→ и насочващият вектор u→ ще има координати

    u→=(u1;u2)=B−A=(2;5)−(−1;3)=(3;2)

    Параметричното уравнение на права има общ вид X=A+t⋅u→, след заместване получаваме уравнението

    X=(−1;3)+t⋅(3;2)

    което можем да препишем в система така:

    x1=−1+3tx2=3+2t

    Тъй като описваме права, то t ∈ ℝ. Чертежът следва малко по-надолу.

  2. Определи параметричното уравнение на лъча r, който има начало A и минава през точката B. Използваме същото параметрично уравнение, само ограничаваме параметъра t. Сега въпросът е дали t ∈ [0; +∞) или t ∈ (−∞; 0].

    Насочващия вектор получихме от насочената отсечка AB→, което означава, че началото е A, а краят е B. Това е точно както ни трябва – нашият лъч също трябва да има начало A. Следователно не е нужно да обръщаме посоката с отрицателни стойности на параметъра и ще вземем параметъра t от неотрицателния интервал t ∈ [0; +∞).

    Чертеж, описващ решението на тази и на предишната задача.

    Насочващ вектор u⃗, права p и лъч r

  3. Намери средата на отсечката AB. Можем да постъпим по два начина: да съберем координатите на точките A, B и да разделим получените координати на две. Нека го направим:

    M=(−1;3)+(2;5)2=(1;8)2=(12;4)

    Същата точка обаче можем да получим и чрез насочващия вектор. Него получихме от насочената отсечка AB→, което означава, че когато съберем A+u→, получаваме точката B. Ако към A прибавим половината от насочващия вектор, получаваме средата на отсечката AB→:

    M=A+12u→=(−1;3)+12(3;2)=(−1;3)+(32;1)=(12;4)

    Виждаме, че получихме същата точка. За проверка – чертеж:

    Средата M на отсечката AB

Глави: Параметрично уравнение на права, Общо уравнение на права, Нормален вектор на права, Уравнение на права с ъглов коефициент, Уравнение на права в пространството