✖

Уравнение на окръжност

Окръжността е образувана от всички точки в равнината, които са на едно и също разстояние r от центъра O. Уравнението на окръжността е същото твърдение, само записано с координати: точката X(x; y) лежи на окръжността тогава и само тогава, когато е на разстояние точно r от центъра O(a; b). А разстоянието между две точки пресмятаме с Питагоровата теорема.

Окръжност с център O, точка X и правоъгълен триъгълник с хипотенуза r

Свързваме центъра O с точката X и дочертаваме хоризонтален и вертикален катет, с което се образува правоъгълен триъгълник. Хоризонталният катет има дължина x − a, вертикалният y − b, а хипотенузата е радиусът r. Според Питагоровата теорема следователно е изпълнено

(x−a)2+(y−b)2=r2.

Ако точката X е вляво от центъра или под него, разликата x − a или y − b е отрицателна. Това не пречи, защото квадратът никога не е отрицателен. Който знае дължината на вектор, ще разпознае същата формула: лявата страна е квадратът на дължината на вектора OX→.

Уравнението се удовлетворява от координатите на всички точки на окръжността и само от тях. Точка, която лежи вътре в окръжността, е на разстояние от центъра, по-малко от r, и затова за нея лявата страна е по-малка от r2. При точка отвън е обратното.

Нормален вид

Уравнението

(x−a)2+(y−b)2=r2

наричаме нормален вид на уравнението на окръжност. Това е най-удобният вид, защото от него веднага виждаме центъра O(a; b) и радиуса r.

Нека опитаме да съставим уравнението на окръжност с център O(2; −1) и радиус r = 3. Заместваме a = 2, b = −1 и r = 3:

(x−2)2+(y−(−1))2=32

Минус минус едно е плюс едно, а три на втора степен е девет:

(x−2)2+(y+1)2=9

Тук се правят най-много грешки. Центърът O(2; −1) има в уравнението обратни знаци: числото 2 се появява като −2, а минус едно – като +1. Който напише (x + 2)2 + (y − 1)2 = 9, получава окръжност с център (−2; 1), т.е. съвсем другаде. Същият капан дебне и при четене: от уравнението (x + 5)2 + (y − 3)2 = 16 отчитаме център O(−5; 3), а не (5; −3). И третият капан: отдясно е r2, не r. Тази окръжност има радиус 16=4, а не шестнадесет.

Най-простата е окръжността с център в началото (0; 0). Двете скоби се опростяват и остава уравнението x2 + y2 = r2.

Окръжност, зададена с диаметър

Често условието не ни издава направо нито центъра, нито радиуса. Например трябва да намерим окръжността с диаметър отсечката AB, където A(−1; 2) и B(5; −6).

Окръжност с диаметър AB и център O

Центърът на окръжността лежи точно в средата на диаметъра, така че е и среда на отсечката AB. Координатите му получаваме като средни аритметични на координатите на точките A и B:

O=(−1+52;2+(−6)2)=(42;−42)=(2;−2)

Радиусът е половината от диаметъра, така че първо пресмятаме дължината на отсечката AB. Разликите на координатите са 5 − (−1) = 6 и −6 − 2 = −8. И използваме Питагоровата теорема:

|AB|=62+(−8)2=36+64=100=10

Диаметърът е десет, радиусът следователно е r = 5. Грешка би било да вземем за радиус цялата дължина |AB|, окръжността тогава би била два пъти по-голяма. Заместваме в нормалния вид:

(x−2)2+(y+2)2=25

Проверката правим със заместване на точката A: (−1 − 2)2 + (2 + 2)2 = 9 + 16 = 25. Съвпада, точката A лежи на окръжността.

Общ вид

Когато в нормалния вид разкрием скобите, получаваме общ вид на уравнението на окръжност. Изхождаме от първата окръжност (x − 2)2 + (y + 1)2 = 9 и повдигаме на квадрат двете скоби по формулите (a − b)2 = a2 − 2ab + b2 и (a + b)2 = a2 + 2ab + b2:

(x−2)2+(y+1)2=9x2−4x+4+y2+2y+1=9

Подреждаме членовете и прехвърляме 9 в лявата страна, за да остане отдясно нула:

x2+y2−4x+2y+4+1−9=0

Събираме числата:

x2+y2−4x+2y−4=0

Все още е същата окръжност, само записана по друг начин. Общият вид се записва като x2 + y2 + px + qy + c = 0. Забележи, че пред x2 и пред y2 е едно и също число и членът x · y липсва. По това обикновено разпознаваме окръжност, но сигурност ни дава едва преобразуването обратно към нормален вид. Уравнението x2 + 4y2 = 4 вече не описва окръжност, това е елипса.

От общия вид центърът и радиусът не се отчитат на пръв поглед, затова трябва да можем да го преобразуваме обратно.

От общ вид обратно

Имаме уравнението x2 + y2 + 6x − 8y = 0 и искаме да установим къде е центърът на окръжността и какъв е радиусът ѝ. Използваме допълване до точен квадрат, поотделно за x и поотделно за y. Първо групираме членовете по променлива:

(x2+6x)+(y2−8y)=0

Половината от шест е три, но (x + 3)2 = x2 + 6x + 9, така че добавихме 9 в повече и трябва пак да го извадим. Затова x2 + 6x = (x + 3)2 − 9. Половината от минус осем е минус четири, така че y2 − 8y = (y − 4)2 − 16. Заместваме:

(x+3)2−9+(y−4)2−16=0

Прехвърляме числата в дясната страна:

(x+3)2+(y−4)2=25

Готово, това е нормалният вид. Внимавай със знаците, центърът е O(−3; 4) и радиусът е r=25=5. Първоначалното уравнение нямаше число без променлива и затова то се удовлетворява от точката (0; 0), т.е. окръжността минава през началото. Проверката го потвърждава: (0 + 3)2 + (0 − 4)2 = 9 + 16 = 25.

Ако след допълването до точен квадрат отдясно излезе отрицателно число, това не е окръжност, защото сборът на два квадрата не може да е отрицателен. При нула уравнението би било изпълнено само от самия център.

Лежи ли точката на окръжността?

Заместваме координатите на точката в лявата страна на нормалния вид и сравняваме резултата с r2. Вземаме точката A(1; 2) и първата окръжност (x − 2)2 + (y + 1)2 = 9:

(1−2)2+(2+1)2=1+9=10

Получихме 10, а това е повече от 9. Следователно точката A е по-далеч от центъра, отколкото е радиусът, и лежи извън окръжността. При точно 9 би лежала на окръжността, при по-малко число – вътре.

Глави: Уравнение на окръжност, Взаимно положение на права и окръжност