Уравнение на окръжност
Окръжността е образувана от всички точки в равнината, които са на едно и също разстояние r от центъра O. Уравнението на окръжността е същото твърдение, само записано с координати: точката X(x; y) лежи на окръжността тогава и само тогава, когато е на разстояние точно r от центъра O(a; b). А разстоянието между две точки пресмятаме с Питагоровата теорема.
Свързваме центъра O с точката X и дочертаваме хоризонтален и вертикален катет, с което се образува правоъгълен триъгълник. Хоризонталният катет има дължина x − a, вертикалният y − b, а хипотенузата е радиусът r. Според Питагоровата теорема следователно е изпълнено
Ако точката X е вляво от центъра или под него, разликата x − a или y − b е отрицателна. Това не пречи, защото квадратът никога не е отрицателен. Който знае дължината на вектор, ще разпознае същата формула: лявата страна е квадратът на дължината на вектора
Уравнението се удовлетворява от координатите на всички точки на окръжността и само от тях. Точка, която лежи вътре в окръжността, е на разстояние от центъра, по-малко от r, и затова за нея лявата страна е по-малка от r2. При точка отвън е обратното.
Нормален вид
Уравнението
наричаме нормален вид на уравнението на окръжност. Това е най-удобният вид, защото от него веднага виждаме центъра O(a; b) и радиуса r.
Нека опитаме да съставим уравнението на окръжност с център O(2; −1) и радиус r = 3. Заместваме a = 2, b = −1 и r = 3:
Минус минус едно е плюс едно, а три на втора степен е девет:
Тук се правят най-много грешки. Центърът O(2; −1) има в уравнението обратни знаци: числото 2 се появява като −2, а минус едно – като +1. Който напише (x + 2)2 + (y − 1)2 = 9, получава окръжност с център (−2; 1), т.е. съвсем другаде. Същият капан дебне и при четене: от уравнението (x + 5)2 + (y − 3)2 = 16 отчитаме център O(−5; 3), а не (5; −3). И третият капан: отдясно е r2, не r. Тази окръжност има радиус
Най-простата е окръжността с център в началото (0; 0). Двете скоби се опростяват и остава уравнението x2 + y2 = r2.
Окръжност, зададена с диаметър
Често условието не ни издава направо нито центъра, нито радиуса. Например трябва да намерим окръжността с диаметър отсечката AB, където A(−1; 2) и B(5; −6).
Центърът на окръжността лежи точно в средата на диаметъра, така че е и среда на отсечката AB. Координатите му получаваме като средни аритметични на координатите на точките A и B:
Радиусът е половината от диаметъра, така че първо пресмятаме дължината на отсечката AB. Разликите на координатите са 5 − (−1) = 6 и −6 − 2 = −8. И използваме Питагоровата теорема:
Диаметърът е десет, радиусът следователно е r = 5. Грешка би било да вземем за радиус цялата дължина |AB|, окръжността тогава би била два пъти по-голяма. Заместваме в нормалния вид:
Проверката правим със заместване на точката A: (−1 − 2)2 + (2 + 2)2 = 9 + 16 = 25. Съвпада, точката A лежи на окръжността.
Общ вид
Когато в нормалния вид разкрием скобите, получаваме общ вид на уравнението на окръжност. Изхождаме от първата окръжност (x − 2)2 + (y + 1)2 = 9 и повдигаме на квадрат двете скоби по формулите (a − b)2 = a2 − 2ab + b2 и (a + b)2 = a2 + 2ab + b2:
Подреждаме членовете и прехвърляме 9 в лявата страна, за да остане отдясно нула:
Събираме числата:
Все още е същата окръжност, само записана по друг начин. Общият вид се записва като x2 + y2 + px + qy + c = 0. Забележи, че пред x2 и пред y2 е едно и също число и членът x · y липсва. По това обикновено разпознаваме окръжност, но сигурност ни дава едва преобразуването обратно към нормален вид. Уравнението x2 + 4y2 = 4 вече не описва окръжност, това е елипса.
От общия вид центърът и радиусът не се отчитат на пръв поглед, затова трябва да можем да го преобразуваме обратно.
От общ вид обратно
Имаме уравнението x2 + y2 + 6x − 8y = 0 и искаме да установим къде е центърът на окръжността и какъв е радиусът ѝ. Използваме допълване до точен квадрат, поотделно за x и поотделно за y. Първо групираме членовете по променлива:
Половината от шест е три, но (x + 3)2 = x2 + 6x + 9, така че добавихме 9 в повече и трябва пак да го извадим. Затова x2 + 6x = (x + 3)2 − 9. Половината от минус осем е минус четири, така че y2 − 8y = (y − 4)2 − 16. Заместваме:
Прехвърляме числата в дясната страна:
Готово, това е нормалният вид. Внимавай със знаците, центърът е O(−3; 4) и радиусът е
Ако след допълването до точен квадрат отдясно излезе отрицателно число, това не е окръжност, защото сборът на два квадрата не може да е отрицателен. При нула уравнението би било изпълнено само от самия център.
Лежи ли точката на окръжността?
Заместваме координатите на точката в лявата страна на нормалния вид и сравняваме резултата с r2. Вземаме точката A(1; 2) и първата окръжност (x − 2)2 + (y + 1)2 = 9:
Получихме 10, а това е повече от 9. Следователно точката A е по-далеч от центъра, отколкото е радиусът, и лежи извън окръжността. При точно 9 би лежала на окръжността, при по-малко число – вътре.
Глави: Уравнение на окръжност, Взаимно положение на права и окръжност