Интегриране по части
Интегрирането по части (на латински per partes) се използва, когато искаме да намерим примитивна функция на функция, която е във вид на произведение.
Извеждане на формулата
Извеждането се основава на класическата формула за производни.
Да предположим, че имаме функции u и v и че са диференцируеми в някакъв интервал J, т.е. съществуват u′ и v′. Сега интегрираме двете страни. Получаваме:
От лявата страна можем да премахнем интеграла и производната, защото ако диференцираме някаква функция и след това я интегрираме обратно, получаваме първоначалната функция (с точност до константата c).
Изразяваме интеграла, в който е диференцирана функцията v:
Т.е. функцията
Първи пример
С един пример ще покажем как ще използваме интегрирането по части. Ще пресметнем интеграла
Този тип пример не може да се реши с обикновените средства, които представихме в основната статия за интегралите. Тъй като зададената функция е във вид на произведение, ще използваме интегрирането по части.
Във формулата
имаме функции u и v, които трябва да изберем по подходящ начин. Какво се иска от нас сега – според предишната формула умеем да пресметнем интеграла
Подходящият избор е много важен, защото при неподходящ избор по-скоро си усложняваме работата. Погледни какво получаваме от дясната страна, ако използваме предишната формула. С израза u · v няма да има проблем, но ще трябва да пресметнем интеграла
Избираме функциите така:
Така получихме лявата страна на равенството, защото тя съдържа в интеграла произведението u · v′. От дясната страна имаме още произведението u · v и още един интеграл. Затова трябва да пресметнем u′ и v. Производната на u е проста:
Сега от v′ трябва да пресметнем v, т.е. интегрираме v′. Още веднъж – ние избрахме v′ = cos x. От дясната страна на равенството обаче работим със стойността v, без производна. С други думи, ако диференцираме това v, което се намира в подинтегралната функция от дясната страна на равенството, трябва да получим избраното от нас v′ от лявата страна на равенството. Затова търсим функция, която след диференциране е равна на cos x. Иначе казано – интегрираме v′.
Записваме в таблица това, което вече знаем:
От тази таблица заместваме във формулата
с което получаваме това:
Виждаме, че успяхме да преобразуваме интеграла в друг вид, който вече ще решим по-лесно. Израза x · sin x няма да преобразуваме повече, само ще пресметнем интеграла вдясно. Това вече е прост табличен интеграл:
Така можем да запишем, че
Това е резултатът.
Неподходящ избор на функциите
Нека на този пример покажем още какво би станало, ако изберем функциите u и v′ по друг начин. Преди това избрахме
така че сега ще опитаме обратно:
Пресмятаме стойностите u′ и v. Получаваме:
Сега интегрираме v′:
Записваме го в таблица:
Заместваме във формулата:
Виждаме, че не си помогнахме много. В условието имаме интеграл от x · cos x, а сега с интегрирането по части стигнахме до интеграла
Как да избираме функциите u и v'
За съжаление няма универсално правило, трябва да имаш малко усет. Помага и ако погледнеш какво ще правиш по-нататък с тези функции. Основната формула, от която тръгваме, изглежда така:
Когато интегрираме функция f, която е във вид на произведение, се опитваме да я разложим на функции u и v′ така, че да е изпълнено f = u · v′. Целта на интегрирането по части е интегралът от дясната страна
За да бъде интегралът отдясно по-прост, е подходящо за u да изберем такава функция, която след диференциране се опростява. Обикновено това са функции от вида xn, при тях след диференциране функцията се опростява с една степен. Например от x2 получаваме 2x, а от x получаваме 1 – това е напълно идеално.
Обратно, за v′ се опитваме да вземем нещо, което след интегриране няма да стане по-сложно. Обикновено не можем да очакваме, че след интегриране на v′ ще получим по-проста функция, но можем да се надяваме на приблизително толкова сложна функция. Обикновено това са синусът и косинусът, защото единият се интегрира в другия, което не ни пречи.
Втори пример
Да опитаме по-сложен пример:
Интегралът на функцията ex е отново ex, така че това е идеален кандидат за интегриране. Обратно, производната на x2 е 2x, което е по-прост израз. Затова избираме функциите така:
Цялата таблица ще изглежда така:
Заместваме във формулата:
Получихме по-прост интеграл, но все още не можем да го пресметнем докрай. Прилагаме още веднъж интегриране по части. Сега ще пресмятаме този интеграл:
Методът ще е същият като в предишната стъпка. Избираме функциите така:
И получаваме:
Числото 2 изнасяме пред интеграла и получаваме:
А интегралът от ex е отново ex:
Този резултат заместваме обратно в предишното равенство:
След заместването получаваме:
А сега само ще преобразуваме малко резултата до по-удобен вид. Първо премахваме скобата, като умножим съдържанието ѝ по −1, и след това изнасяме ex:
И имаме резултата.
Интеграл на логаритъм
Това е една класика на интегрирането по части. Разгледай условието на легендарния интеграл:
Интересното при този интеграл е, че въпреки че там няма произведение, ще го решаваме с интегриране по части. Просто умножаваме логаритъма по единица. Така не променяме функцията, която интегрираме, но получаваме умножение.
Как да изберем функциите u и v′? Функцията ln x все още не умеем да интегрираме (точно нейния интеграл търсим), затова логаритъма ще диференцираме. Единицата ще интегрираме. От това получаваме:
Производната на логаритъма е 1/x:
а интегралът от единица е x:
Допълваме таблицата:
И заместваме във формулата:
Пресмятаме интеграла от дясната страна:
Получаваме резултата:
Глави: Интеграл, Интегриране по части, Интегриране чрез субституция, Определен интеграл