✖

Интегриране по части

Интегрирането по части (на латински per partes) се използва, когато искаме да намерим примитивна функция на функция, която е във вид на произведение.

Извеждане на формулата

Извеждането се основава на класическата формула за производни.

(u⋅v)′=u′⋅v+u⋅v′

Да предположим, че имаме функции u и v и че са диференцируеми в някакъв интервал J, т.е. съществуват u′ и v′. Сега интегрираме двете страни. Получаваме:

∫(u⋅v)′=∫u′⋅v+∫u⋅v′

От лявата страна можем да премахнем интеграла и производната, защото ако диференцираме някаква функция и след това я интегрираме обратно, получаваме първоначалната функция (с точност до константата c).

u⋅v=∫u′⋅v+∫u⋅v′

Изразяваме интеграла, в който е диференцирана функцията v:

∫u⋅v′=u⋅v−∫u′⋅v

Т.е. функцията u⋅v−∫u′⋅v е примитивна функция на функцията u · v′. Това ще използваме по-нататък.

Първи пример

С един пример ще покажем как ще използваме интегрирането по части. Ще пресметнем интеграла

∫x⋅cos⁡x dx

Този тип пример не може да се реши с обикновените средства, които представихме в основната статия за интегралите. Тъй като зададената функция е във вид на произведение, ще използваме интегрирането по части.

Във формулата

∫u⋅v′=u⋅v−∫u′⋅v

имаме функции u и v, които трябва да изберем по подходящ начин. Какво се иска от нас сега – според предишната формула умеем да пресметнем интеграла ∫u⋅v′. В условието обаче нямаме нищо такова, там имаме x · cos x, никъде няма производна на v, както иска формулата. Затова трябва да разложим функцията x · cos x на произведение на две функции. За едната функция ще кажем, че е u, а за другата v′.

Подходящият избор е много важен, защото при неподходящ избор по-скоро си усложняваме работата. Погледни какво получаваме от дясната страна, ако използваме предишната формула. С израза u · v няма да има проблем, но ще трябва да пресметнем интеграла ∫u′⋅v. Затова трябва да умеем да диференцираме функцията u и да интегрираме функцията v′.

Избираме функциите така:

u=x,v′=cos⁡x

Така получихме лявата страна на равенството, защото тя съдържа в интеграла произведението u · v′. От дясната страна имаме още произведението u · v и още един интеграл. Затова трябва да пресметнем u′ и v. Производната на u е проста:

u′=x′=1

Сега от v′ трябва да пресметнем v, т.е. интегрираме v′. Още веднъж – ние избрахме v′ = cos x. От дясната страна на равенството обаче работим със стойността v, без производна. С други думи, ако диференцираме това v, което се намира в подинтегралната функция от дясната страна на равенството, трябва да получим избраното от нас v′ от лявата страна на равенството. Затова търсим функция, която след диференциране е равна на cos x. Иначе казано – интегрираме v′.

v=∫v′=∫cos⁡x=sin⁡x

Записваме в таблица това, което вече знаем:

[u=x,v′=cos⁡xu′=1,v=sin⁡x]

От тази таблица заместваме във формулата

∫u⋅v′=u⋅v−∫u′⋅v,

с което получаваме това:

∫x⋅cos⁡x dx=x⋅sin⁡x−∫1⋅sin⁡x dx

Виждаме, че успяхме да преобразуваме интеграла в друг вид, който вече ще решим по-лесно. Израза x · sin x няма да преобразуваме повече, само ще пресметнем интеграла вдясно. Това вече е прост табличен интеграл:

∫sin⁡x dx=−cos⁡x+c

Така можем да запишем, че

∫x⋅cos⁡x dx=x⋅sin⁡x−∫1⋅sin⁡x dx=x⋅sin⁡x−(−cos⁡x)=x⋅sin⁡x+cos⁡x+c

Това е резултатът.

Неподходящ избор на функциите

Нека на този пример покажем още какво би станало, ако изберем функциите u и v′ по друг начин. Преди това избрахме

u=x,v′=cos⁡x,

така че сега ще опитаме обратно:

u=cos⁡x,v′=x

Пресмятаме стойностите u′ и v. Получаваме:

u′=(cos⁡x)′=−sin⁡x

Сега интегрираме v′:

∫x dx=x22+c

Записваме го в таблица:

[u=cos⁡x,v′=xu′=−sin⁡x,v=x22]

Заместваме във формулата:

∫xcos⁡x=cos⁡x⋅x22−∫−sin⁡x⋅x22

Виждаме, че не си помогнахме много. В условието имаме интеграл от x · cos x, а сега с интегрирането по части стигнахме до интеграла −sin⁡x⋅x22. Този път не води доникъде.

Как да избираме функциите u и v'

За съжаление няма универсално правило, трябва да имаш малко усет. Помага и ако погледнеш какво ще правиш по-нататък с тези функции. Основната формула, от която тръгваме, изглежда така:

∫u⋅v′=u⋅v−∫u′⋅v

Когато интегрираме функция f, която е във вид на произведение, се опитваме да я разложим на функции u и v′ така, че да е изпълнено f = u · v′. Целта на интегрирането по части е интегралът от дясната страна ∫u′⋅v да е по-прост от интеграла от лявата страна. Изразът u · v не ни интересува особено, той може да е колкото си иска сложен.

За да бъде интегралът отдясно по-прост, е подходящо за u да изберем такава функция, която след диференциране се опростява. Обикновено това са функции от вида xn, при тях след диференциране функцията се опростява с една степен. Например от x2 получаваме 2x, а от x получаваме 1 – това е напълно идеално.

Обратно, за v′ се опитваме да вземем нещо, което след интегриране няма да стане по-сложно. Обикновено не можем да очакваме, че след интегриране на v′ ще получим по-проста функция, но можем да се надяваме на приблизително толкова сложна функция. Обикновено това са синусът и косинусът, защото единият се интегрира в другия, което не ни пречи.

Втори пример

Да опитаме по-сложен пример:

∫x2⋅ex dx

Интегралът на функцията ex е отново ex, така че това е идеален кандидат за интегриране. Обратно, производната на x2 е 2x, което е по-прост израз. Затова избираме функциите така:

u=x2,v′=ex

Цялата таблица ще изглежда така:

[u=x2,v′=exu′=2x,v=ex]

Заместваме във формулата:

∫x2⋅ex dx=x2⋅ex−∫2x⋅ex dx

Получихме по-прост интеграл, но все още не можем да го пресметнем докрай. Прилагаме още веднъж интегриране по части. Сега ще пресмятаме този интеграл:

∫2x⋅ex dx

Методът ще е същият като в предишната стъпка. Избираме функциите така:

[u=2x,v′=exu′=2,v=ex]

И получаваме:

∫2x⋅ex dx=2x⋅ex−∫2ex dx

Числото 2 изнасяме пред интеграла и получаваме:

∫2x⋅ex dx=2x⋅ex−2⋅∫ex dx

А интегралът от ex е отново ex:

∫2x⋅ex dx=2x⋅ex−2⋅ex

Този резултат заместваме обратно в предишното равенство:

∫x2⋅ex dx=x2⋅ex−∫2x⋅ex dx

След заместването получаваме:

∫x2⋅ex dx=x2⋅ex−(2x⋅ex−2⋅ex)

А сега само ще преобразуваме малко резултата до по-удобен вид. Първо премахваме скобата, като умножим съдържанието ѝ по −1, и след това изнасяме ex:

∫x2⋅ex dx=x2⋅ex−(2x⋅ex−2⋅ex)=x2⋅ex−2x⋅ex+2⋅ex=ex(x2−2x+2)

И имаме резултата.

Интеграл на логаритъм

Това е една класика на интегрирането по части. Разгледай условието на легендарния интеграл:

∫ln⁡x dx

Интересното при този интеграл е, че въпреки че там няма произведение, ще го решаваме с интегриране по части. Просто умножаваме логаритъма по единица. Така не променяме функцията, която интегрираме, но получаваме умножение.

∫1⋅ln⁡x dx

Как да изберем функциите u и v′? Функцията ln x все още не умеем да интегрираме (точно нейния интеграл търсим), затова логаритъма ще диференцираме. Единицата ще интегрираме. От това получаваме:

u=ln⁡x,v′=1

Производната на логаритъма е 1/x:

(ln⁡x)′=1x

а интегралът от единица е x:

∫1 dx=x

Допълваме таблицата:

[u=ln⁡x,v′=1u′=1x,v=x]

И заместваме във формулата:

∫ln⁡x dx=x⋅ln⁡x−∫1x⋅x dx

Пресмятаме интеграла от дясната страна:

∫1x⋅x dx=∫1 dx=x

Получаваме резултата:

∫ln⁡x dx=x⋅ln⁡x−x+c

Глави: Интеграл, Интегриране по части, Интегриране чрез субституция, Определен интеграл