✖

Интегриране чрез субституция

Методът на субституцията е много ефективен метод при интегриране. По време на интегрирането заместваме част от функцията с друга функция, интегрираме и заместваме обратно.

Основна формула

Нека имаме функция f и нейната примитивна функция F в интервала J. Нека имаме и реална функция ϕ, която е диференцируема в интервала I и при това ϕ(I) ⊆ J. Тогава е изпълнено

∫f(ϕ(t))⋅ϕ′(t) dt=F(ϕ(t)).

Как стигнахме от лявата страна до дясната?

Тази теорема ще използваме така: избираме субституцията x = ϕ(t) и променяме интеграционната променлива – от dt получаваме dx. Производната на x по t е dxdt=ϕ′(t), така че dx = ϕ′(t) dt. Интеграла от лявата страна преобразуваме, като заместим ϕ(t) с x и цялото произведение ϕ′(t) dt с dx:

∫f(ϕ(t))⋅ϕ′(t) dt=∫f(x) dx

По предположение F е примитивна функция на функцията f, така че можем да заменим целия интеграл с функцията F:

∫f(x) dx=F(x)

И накрая се връщаме към първоначалната променлива – вместо x записваме първоначалното ϕ(t):

F(x)=F(ϕ(t))

Така получихме равенството от въведението:

∫f(ϕ(t))⋅ϕ′(t) dt=…=F(ϕ(t)).

Приблизително така ще използваме и тази теорема.

Първи пример

Пресметни този интеграл:

∫sin⁡6t dt

Знаем формулата за интеграл от sin x (или тук sin t), но не знаем формула за sin 6t. Затова използваме субституция. Избираме субституцията x = 6t. Според предишната формула е изпълнено:

∫f(ϕ(t))⋅ϕ′(t) dt=∫f(x) dx,

където x = ϕ(t). За нашия конкретен случай f = sin и ϕ(t) = 6t. Т.е. според формулата е изпълнено равенството:

∫(sin⁡6t)⋅(6t)′ dt=∫sin⁡x dx,

където x = 6t. Проблемът е, че ние искаме да пресметнем интеграла от sin 6t, а не интеграла от (sin 6t) · (6t)′. Как да излезем от положението? Ще опитаме да диференцираме функцията 6t. Получаваме:

∫(sin⁡6t)⋅6 dt=∫sin⁡x dx,

Числото шест е константа, която можем да изнесем пред целия интеграл:

6⋅∫(sin⁡6t) dt=∫sin⁡x dx,

Сега делим цялото равенство на шест:

∫(sin⁡6t) dt=16⋅∫sin⁡x dx,

От лявата страна вече имаме първоначалната функция, която в началото искахме да интегрираме. Остава само да пресметнем интеграла от дясната страна. Интегралът от sin x е равен на −cos x:

∫(sin⁡6t) dt=16⋅(−cos⁡x),

И вместо x заместваме обратно 6t:

∫(sin⁡6t) dt=−16⋅cos⁡6t+c,

И това вече е готовият резултат.

Първи пример по-просто

Предишният начин беше правилен, но обикновено субституцията се записва малко по-различно. Отново условието:

∫sin⁡6t dt

Субституцията записваме в скоби след интеграла така:

∫sin⁡6t dt=[x=6tdx=6dt]

В първия ред записваме нашата субституция, т.е. x = 6t. Сега диференцираме двете страни. Лявата по x и дясната по t. Във втория ред на първата колона винаги ще имаме dx, защото производната на x винаги се оказва 1. Изразът dx само означава, че сме диференцирали по x.

Дясната страна диференцираме както обикновено по t. Получаваме (6t)′ = 6 и дописваме dt, защото диференцирахме по t. Ако искаме да си улесним работата, можем да запишем още и изразеното dt:

∫sin⁡6t dt=[x=6tdx=6dtdx6=dt]

В следващата стъпка извършваме самата субституция. Какво с какво ще заместваме? Искаме вместо 6t да имаме израза x, така че това ще е първата замяна. Тъй като във функцията заместваме с нова променлива x, трябва едновременно да променим и dt. Затова вместо dt заместваме изразената стойност от третия ред, т.е. dx/6.

Обобщение: вместо 6t записваме x (първия ред) и вместо dt записваме dx/6 (третия ред). Получаваме:

∫sin⁡6t dt=[x=6tdx=6dt]=∫sin⁡xdx6

Оттук нататък решаваме както обикновено. Изнасяме една шеста пред интеграла:

∫sin⁡xdx6=16⋅∫sin⁡xdx

Интегрираме синуса:

16⋅∫sin⁡xdx=16⋅(−cos⁡x)

И заместваме обратно вместо x израза 6t:

16⋅(−cos⁡x)=−16⋅cos⁡6t+c

Втори пример

Пресметни интеграла по метода на субституцията:

∫tgt dt

Интеграла от тангенса вероятно бихме намерили в някакви таблици, но спокойно можем сами да пресметнем този интеграл. Първо разлагаме тангенса на частното sin/cos:

∫tgt dt=∫sin⁡tcos⁡t dt

Субституцията избираме така: x = cos t. Получаваме:

∫sin⁡tcos⁡t dt=[x=cos⁡tdx=−sin⁡t dt]

Сега изразяваме и dt:

dt=−dxsin⁡t

Сега можем да заместим в интеграла. Вместо cos t записваме x и вместо dt записваме −dx/sin t.

∫sin⁡tcos⁡t dt=[x=cos⁡tdx=−sin⁡t dt]=∫−sin⁡tx⋅dxsin⁡t

Малък проблем е, че в израза ни е останала предишната интеграционна променлива t, и то в синуса. За щастие обаче двата синуса се съкращават и ни остава:

∫−sin⁡tx⋅dxsin⁡t=∫−dxx

Ще го преобразуваме малко, за да получим по-удобен израз. dx преместваме след дробта и в числителя вписваме единица. Минуса преместваме пред интеграла:

∫−dxx=−∫1x dx

Интеграла от 1/x вече знаем, това е логаритъмът. Затова получаваме:

−∫1x dx=−ln⁡|x|

Накрая заместваме обратно вместо x първоначалното cos t.

−∫1x dx=−ln⁡|x|=−ln⁡|cos⁡t|+c

Трети пример

Пресметни интеграла по метода на субституцията:

∫x⋅sin3⁡t dt

Може да те обърка, че в подинтегралната функция имаме две променливи: x и t. Това изобщо не пречи, защото от dt знаем, че интегрираме по променливата t и x се държи като константа. Затова няма от какво да се страхуваме и преместваме x пред интеграла:

∫x⋅sin3⁡t dt=x⋅∫sin3⁡t dt

Формули за sin3 нямаме много, но за sin2 нещо ще се намери, затова преобразуваме функцията така:

x⋅∫sin3⁡t dt=x⋅∫sin2⁡t⋅sin⁡t dt

Сега разлагаме sin2 по формулата sin2t = (1 − cos2t). Получаваме интеграла:

x⋅∫sin2⁡t⋅sin⁡t dt=x⋅∫(1−cos2⁡t)⋅sin⁡t dt

Сега извършваме субституцията. Променливата x е заета, затова ще използваме например y. И избираме y = cos t

x⋅∫(1−cos2⁡t)⋅sin⁡t dt=[y=cos⁡tdy=−sin⁡tdt]

Изразяваме dt:

dt=−dysin⁡t

И заместваме в интеграла:

x⋅∫(1−cos2⁡t)⋅sin⁡t dt=[y=cos⁡tdy=−sin⁡tdt]=−x⋅∫(1−y2)⋅sin⁡t⋅dysin⁡t

Синусите отново се съкращават удобно:

−x⋅∫(1−y2)⋅sin⁡t⋅dysin⁡t=−x⋅∫(1−y2)⋅dy

Този интеграл вече можем да разложим на два интеграла:

−x⋅∫(1−y2)⋅dy=−x⋅(∫1 dy−∫y2 dy)

Това вече са таблични интеграли:

−x⋅(∫1 dy−∫y2 dy)=−x⋅(y−y33)

Сега заместваме обратно вместо y първоначалното cos t:

−x⋅(y−y33)=−x⋅(cos⁡t−cos3⁡t3)+c

Това вече е крайният резултат.

Глави: Интеграл, Интегриране по части, Интегриране чрез субституция, Определен интеграл