✖

Хипербола

Хиперболата е конично сечение. За всяка точка на хиперболата абсолютната стойност на разликата на разстоянията до две фиксирани точки е винаги една и съща. Между другото, в езика думата „хипербола“ означава и преувеличение.

Как изглежда хиперболата

Предишното определение звучи малко страшно, затова първо разгледай фигурата на хипербола:

Хипербола

Забележи, че за разлика от другите конични сечения като елипсата или параболата хиперболата се състои от две криви. Какво означава определението? Дадени са два фокуса, F1 и F2. За всяка точка X от хиперболата трябва да е изпълнено, че разликата |XF1|−|XF2| е по абсолютна стойност една и съща.

На фигурата имаме две точки X1 и X2. За X1 разликата е: |X1F1|−|X1F2| = 1 − 3 = −2, по абсолютна стойност получаваме 2. Същата стойност трябва да получим и за X2. Нека опитаме: |X2F1|−|X2F2| = 3 − 5 = −2, по абсолютна стойност 2 (че дължината на страната X2F2 е равна на пет, можеш да пресметнеш например с Питагоровата теорема).

Ако направим същото за всички точки на хиперболата, винаги получаваме 2.

Описание на хиперболата

Разгледай разширената фигура на предишната хипербола:

Хипербола с допълнителни означения

  • Точките F1 и F2 се наричат фокуси.
  • Точката S се нарича център на хиперболата и лежи в средата на отсечката F1F2.
  • Правата F1F2 се нарича реална ос на хиперболата. Перпендикулярът към тази ос в точката S се нарича имагинерна ос на хиперболата.
  • Пресечните точки на хиперболата с реалната ос се наричат върхове на хиперболата, на фигурата това са точките A и B.
  • Всяка от отсечките AS и BS се нарича реална полуос на хиперболата. Дължината им означаваме с a.
  • Дължината на имагинерната полуос на хиперболата означаваме с b.
  • Разстоянието от фокуса до центъра се нарича ексцентрицитет, означаваме го с e. В сила е връзката:

e=a2+b2

За да се види по-добре откъде идва дължината на имагинерната полуос b, разгледай още една фигура:

Хипербола с отбелязана имагинерна полуос

Това е същата хипербола, на която най-вече са добавени асимптотите – двете пресичащи се лилави прави a1, a2, които минават през центъра S. Реалната полуос a остава непроменена, пак е отсечката AS. Сега обаче върху асимптотата нанасяме точка D така, че разстоянието |SD| да е равно на ексцентрицитета e. Дължината на отсечката AD тогава е дължината на имагинерната полуос на хиперболата. Както се вижда от фигурата, това е правоъгълен триъгълник, затова можем да използваме Питагоровата теорема и от нея следва връзката

e=a2+b2.

Използваната окръжност има център в точката S и само показва, че дължината |F1S| (ексцентрицитетът) е същата като дължината |SD|.

Уравнение на хиперболата

При хиперболата различаваме два случая. Зависи от това дали реалната ос на хиперболата е успоредна на оста x или на оста y. Нека имаме хипербола с център S с координати (m; n).

  • Реалната ос е успоредна на оста x: Хипербола, на която реалната ос е успоредна на оста x

Уравнение:

(x−m)2a2−(y−n)2b2=1

  • Реалната ос е успоредна на оста y: Хипербола, на която реалната ос е успоредна на оста y

Уравнение:

(y−n)2a2−(x−m)2b2=1

Глави: Конични сечения, Елипса, Хипербола, Парабола, Теореми на Евклид