Линейна обвивка
Ако имаме някакво множество от вектори и пресметнем всичките им линейни комбинации, получаваме линейната обвивка на това множество от вектори.
Определение на линейна обвивка
Нека имаме вектори x1, …, xn. Вече знаем, че от тези вектори можем да съставим нов вектор с помощта на линейна комбинация. Избираме реални числа a1, …, an и новия вектор y получаваме чрез умножение и събиране
По този начин, ако поне един от векторите xi е различен от нулевия вектор, от множеството вектори x1, …, xn можем да получим безброй много „други“ вектори – достатъчно е само да изберем по подходящ начин други коефициенти a1, …, an.
Ако продължим да получаваме вектори все по-нататък, накрая ще получим всички вектори, които можем да получим като линейна комбинация на векторите x1, …, xn. Такова множество наричаме линейна обвивка на векторите x1, …, xn. Линейната обвивка на множеството от вектори X означаваме с ъглови скоби: ⟨X⟩. Формално бихме могли да запишем линейната обвивка така
ако имаме краен брой вектори. Ако имаме безкрайно множество от вектори X, можем да вземем всички крайни подмножества Yi ⊆ X, тоест |Yi| = r за някое r ∈ ℕ, и линейната обвивка на множеството X би била обединението на всички множества ⟨Yi⟩.
Пример
Ще останем при любимото ни векторно пространство ℝ3. Избираме си едноелементното множество X1 = {(1; 2; 1)} и питаме каква е линейната обвивка на това множество? Това са всички линейни комбинации на вектора (1; 2; 1). Получената обвивка ще има вида
Това ще са вектори от вида (3; 6; 3),(8; 16; 8),(−1; −2; −1) и т.н. Можем да опитаме да проверим, че сборът на някои два вектора ни дава нов вектор от същия вид:
Втори пример могат да са обикновените вектори X2 = {(1; 0; 0), (0; 1; 0)}. Когато пресметнем всички линейни комбинации, установяваме, че те имат вида (a; b; 0), където a, b ∈ ℝ. Може да се покаже просто, защото
Векторите на тази обвивка са например (0; 8; 0), (14; 15; 0) и т.н. Формално бихме го записали така:
Линейната обвивка като най-малко подпространство
Нека имаме векторно пространство V и някакво множество от вектори X ⊆ V. Линейната обвивка ⟨X⟩ е тогава векторно подпространство на пространството V, тоест обвивката ⟨X⟩ е векторно пространство.
Достатъчно е да докажем, че обвивката ⟨X⟩ е затворена относно събирането и умножението. Това със сигурност е така, защото всеки вектор x ∈ ⟨X⟩ е получен като линейна комбинация на вектори от X.
Линейната обвивка на множеството X е и най-малкото подпространство, което съдържа всички вектори от множеството X. Защо? Най-малкото векторно подпространство, което съдържа векторите от X, трябва да съдържа и всички линейни комбинации на вектори от X – иначе нямаше да е векторно пространство. Можем от противното да допуснем, че съществува някакво по-малко векторно подпространство, нека го означим с Y, което съдържа всички вектори от X, тоест X ⊆ Y. Тъй като според допускането Y е по-малко от обвивката ⟨X⟩, трябва да съществува вектор x, който е в ⟨X⟩, но не е в Y, тоест x ∈ ⟨X⟩ ∧ x ∉ Y.
При това обаче векторът x трябва да може да се построи като линейна комбинация на вектори от X, следователно трябва да съществуват вектори x1, …, xn ∈ X и коефициенти a1, …, an, такива че
Ако обаче Y не съдържа този вектор x, а съдържа векторите x1, …, xn, то Y не може да е векторно пространство и следователно не може да е и подпространство. Обвивката ⟨X⟩ е следователно най-малкото подпространство, което съдържа всички вектори от X.
Основни свойства на линейната обвивка
-
Винаги е изпълнено, че W ⊆ ⟨W⟩. Това би трябвало да е ясно. Линейната обвивка на множеството W винаги ще е равна на множеството W или по-голяма от него. Тъй като линейната обвивка ⟨W⟩ съдържа всички линейни комбинации на вектори от W, то ⟨W⟩ трябва да съдържа и всички вектори от W, защото ако вземем някакъв вектор x ∈ W, е изпълнено, че за a = 1 получаваме комбинацията a · x = x.
Пример: линейната обвивка на множеството W = {(1; 0; 0)} е множеството
Очевидно е изпълнено, че {(1; 0; 0)} ⊆ {(a; 0; 0) | a ∈ ℝ}.
-
Винаги е изпълнено, че ⟨W⟩ = ⟨⟨W⟩⟩. Ако веднъж сме пресметнали линейната обвивка, линейната обвивка на тази обвивка е същата обвивка. ⟨W⟩ съдържа всички линейни комбинации от W. Ако пресметнем отново всички линейни комбинации от ⟨W⟩, няма да получим никакви нови.
-
Нека имаме някакво векторно пространство V и две подмножества на това пространство (не непременно подпространства) W1 и W2, тоест W1, W2 ⊆ V. Ако освен това е изпълнено, че W1 ⊆ W2, то е изпълнено и ⟨W1⟩ ⊆ ⟨W2⟩.
С други думи: ако имаме две множества от вектори, като едното от тях е по-малко, това по-малко множество от вектори има по-малка или същата линейна обвивка като по-голямото множество.
Пример: нека W1 = {(1; 0; 0)} и W2 = {(1; 0; 0), (0; 1; 0)}. Виждаме, че е изпълнено W1 ⊆ W2. Какви биха били линейните обвивки?
Множеството от вектори W2 „породи по-голяма обвивка“ от множеството W1, което и очаквахме. Множеството W2 съдържа всички вектори от множеството W1, така че всички линейни комбинации на вектори от W1 със сигурност ще успеем да породим и от векторите в W2.
Друг пример: W3 = {(1; 2; 0)} и W4 = {(1; 2; 0), (5; 10; 0)}. От пръв поглед се вижда, че векторите във W4 са зависими. Затова двете множества пораждат една и съща обвивка. Тоест макар W3 ⊂ W4, е изпълнено ⟨W3⟩ = ⟨W4⟩.
Глави: Векторни пространства, Примери за векторни пространства, Векторно подпространство, Линейна комбинация на вектори, Линейна обвивка, Базис на векторно пространство, Размерност на векторно пространство, Матрица на прехода