✖

Степени и корени

Степенуването е математическа функция, която, просто казано, служи за съкратен запис на многократно умножение.

Естествен степенен показател

Степенуването има вида an, където на израза n казваме степенен показател, а на израза a казваме основа. Нататък ще ни интересува предимно видът на степенния показател. В тази част ще покажем какви свойства има степента с естествен степенен показател, тоест когато степенният показател е числото 1, 2, 3, 4, …

Пример за такава степен е 62. Шестицата е основата, двойката е степенният показател. Степенният показател ни казва колко пъти поред трябва да умножим шестицата, за да получим резултата. Така че е в сила 62 = 6 · 6 = 36. Друг пример 43 = 4 · 4 · 4 = 64. Общо бихме го записали така:

an=a⋅a⋅…⋅a⏟n пъти

Основата може да бъде каквото и да е – число, но спокойно и по-сложен израз. По време на пресмятането просто умножаваш дадения израз толкова пъти, колкото показва степенният показател. Примери:

(−5)3=(−5)⋅(−5)⋅(−5)x4=x⋅x⋅x⋅x(x+3)2=(x+3)⋅(x+3)

За степенен показател, който е равен на нула, въвеждаме равенството a0 = 1.

Отрицателен степенен показател

В тази част ще предполагаме, че степенният показател е отрицателен. Каква би могла да бъде интерпретацията? Тръгваме от това, че a0 = 1. Ако искаме да пресметнем a1, бихме могли да кажем, че умножаваме a0 по израза a. Тъй като a0 = 1, с произведението получаваме a0 · a = a. Получаваме a. Ако искаме да пресметнем a2, можем да запишем a2 = a0 · a · a.

За стойността a0 = 1 можем да кажем, че е нашата изходна стойност и когато пресмятаме an, само n пъти умножаваме стойността a0 по израза a. Как бихме постъпили, ако n беше отрицателно? Ако n е положително, умножаваме. Ако n е отрицателно, ще делим. Така че a−1 бихме получили, като вземем началната стойност a0 и разделим тази стойност на израза a. Така получаваме равенството:

a−1=a0a=1a

Ако искахме да знаем a−2, бихме разделили a0 на израза a два пъти. Какво бихме получили? Първо ще кажем как можем да запишем делението по друг начин. Ако имаме частното x/y, можем да го запишем също така като

x⋅1y

Това е едно от основните свойства на дробите. Така че ако искаме да разделим някакъв израз x два пъти на израза y, можем да го запишем като

x⋅1y⋅1y

Да се върнем към примера a−2. Казахме, че го получаваме, като разделим израза a0 два пъти на a. Това преобразуваме по-нататък така:

a−2=a0⋅1a⋅1a=a01a⋅a=1⋅1a2=1a2

В този момент вече имаме начин как да пресметнем степен с отрицателен степенен показател. Пресмятаме степента, сякаш степенният показател е положителен, и след това само обръщаме стойността, като разделим едно на резултата от степенуването. Записано по-точно:

a−n=1an

(Тук предполагаме, че −n е отрицателно число, тоест n е положително.)

Така че няколко примера:

2−1=121=125−3=153=1125(2x+3)−8=1(2x+3)8

Рационален степенен показател

Степенния показател можем да разширим по-нататък за всички рационални числа. Рационално число е такова число, което може да се изрази във вид на дроб, частно на две цели числа. Нека имаме дроб във вида m/n, където n е положително число. Тогава можем да запишем формулата

amn=amn

Онази драсканица над am е знакът за корен.

Калкулатор

Ако трябва да пресметнеш степен, можеш да използваш нашия калкулатор за степени 🧮.

Свойства на степените

  • a0 = 1, ако a ≠ 0.
  • a1 = a.
  • 0n = 0, ако n > 0.
  • 00 е недефиниран израз.
  • (a · b)n = an · bn.
  • am · an = am + n.
  • aman=am−n, ако a ≠ 0.
  • (am)n = am · n.