✖

Дробно-линейна функция

Дробно-линейна функция е функция, която има в числителя и в знаменателя линейна функция:

y=ax+bcx+d

Най-простата дробно-линейна функция е y=kx. Може би я познаваш от основното училище като обратна пропорционалност от тройното правило. От София до Перник е приблизително 30 километра. Ако пътуваш с 30 km/h, ще си там след един час, при 60 km/h след половин час, а с колело с 15 km/h ще пристигнеш след два часа. Двойно по-висока скорост – наполовина по-кратко време. Времето за пътуване в часове е следователно

t=30v,

където v е скоростта в километри за час. А това е точно функцията y=kx с k = 30.

Графиката на дробно-линейната функция е хипербола, и то равностранна, тоест с асимптоти, перпендикулярни една на друга. За разлика от чертежите в съответната статия, тук е завъртяна така, че не се доближава до пресичащи се наклонени прави, а до хоризонтална и вертикална. Така изглежда например графиката на функцията y=x−1x−2, асимптотите са сините прекъснати прави x = 2 и y = 1:

Графика на функцията y=\frac{x-1}{x-2} с асимптоти x=2 и y=1

Към формулата се добавят още две условия, c ≠ 0 и ad − bc ≠ 0. Ако беше c = 0, в знаменателя нямаше да има никакво x и щяхме да получим обикновена линейна функция. При ad − bc = 0 пък числителят е кратен на знаменателя, дробта се съкращава и остава константна функция.

Функцията k върху x

Започваме с функцията y=kx. Вместо x не можем да заместим нула, защото на нула не можем да делим, и дефиниционното множество затова е D(f) = ℝ ∖ {0}. Нула обаче никога не получаваме и като резултат, дроб с ненулев числител не може да е нула. Затова и множеството от стойности е ℝ ∖ {0}.

Нека опитаме да заместим няколко числа във функцията y=2x. За x = 1 получаваме y = 2, за x = 2 получаваме y = 1, а за x = 4 вече само y=12. Колкото по-голямо е x, толкова по-плътно графиката се долепва до оста x, без никога да я докосне. Обратно, колкото по-близо е x до нула, толкова по-голямо y получаваме: за x=110 получаваме y = 20. Следователно графиката се стрелва нагоре покрай оста y. При отрицателните x е същото, само с противоположен знак.

Графика на функцията y=\frac{2}{x} (в червено) и y=-\frac{2}{x} (в синьо)

Червената крива на чертежа принадлежи на функцията y=2x, синята – на функцията y=−2x. Оранжевите точки отговарят на стойностите, които току-що пресметнахме. За положението на клоновете решава знакът на числото k:

  • при k>0 клоновете на хиперболата лежат в I и III квадрант,
  • при k<0 лежат във II и IV квадрант.

На осите x и y, към които графиката се приближава, казваме асимптоти.

Сега обаче внимавай за капана, в който пада почти всеки. Функцията y=2x е намаляваща, нали? Всеки червен клон поотделно наистина намалява. Само че опитай с x1 = −1 и x2 = 1. В сила е x1<x2 и въпреки това f(−1) = −2 е по-малко от f(1) = 2. Функцията следователно не е намаляваща в цялото D(f), тя е намаляваща отделно в интервала (−∞; 0) и отделно в интервала (0; +∞). Който напише, че е намаляваща в ℝ ∖ {0}, греши.

Изместена графика и преобразуване на общия вид

Графиката на функцията y=kx можем да я изместваме също както параболата при квадратната функция. Функцията

y=kx−m+n

има същата графика като y=kx, само изместена с m надясно и с n нагоре. Внимавай със знака: в знаменателя е x − m, така че kx−3 се измества с три надясно, не наляво. Заедно с графиката се изместват и асимптотите, така че вече не са осите, а правите x = m и y = n. Вертикалната асимптота лежи там, където в знаменателя има нула. Когато x се приближава към числото m, знаменателят е мъничък, а дробта огромна, така че графиката хуква нагоре или надолу. Хоризонталната асимптота лежи на височината, към която се приближават стойностите на функцията, когато x е много далеч от нулата, и от положителната, и от отрицателната страна. Дробта kx−m е тогава почти нула и остава само n.

Общият вид y=ax+bcx+d обаче обикновено не е записан така. Ще покажем преобразуване на функцията

y=2x+1x−1.

В знаменателя е x − 1 и затова ще се опитаме същия израз да го получим и в числителя. Два пъти x − 1 е 2x − 2 и за да получим от това числител 2x + 1, трябва да прибавим още три:

2x+1=2⋅(x−1)+3

Заместваме в дробта:

y=2⋅(x−1)+3x−1

Дробта разделяме на сбор от две:

y=2⋅(x−1)x−1+3x−1

В първата дроб съкращаваме x − 1:

y=2+3x−1

До същия резултат стигаме и чрез деление на многочлени: (2x + 1):(x − 1) дава 2 с остатък 3. От резултата лесно отчитаме m = 1, n = 2 и k = 3. Асимптотите са правите x = 1 и y = 2. Тъй като k е положително, клоновете спрямо асимптотите лежат горе вдясно и долу вляво, подобно на y=2x.

Дефиниционното множество определяме по знаменателя, който не бива да е нула, тоест x ≠ 1. Стойността 2 функцията пък никога не приема, защото дробта 3x−1 не може да е нула:

D(f)=R∖{1}

а множеството от стойности е ℝ ∖ {2}.

Остават пресечните точки с осите. В пресечната точка с оста x е y = 0 и дробта е нула само тогава, когато е нула числителят:

2x+1=0/−12x=−1/:2x=−12

Пресечната точка с оста y намираме, като вместо x заместим нула:

y=2⋅0+10−1=1−1=−1

Графиката пресича оста x в точката (−12;0) и оста y в точката (0; −1). И двете пресечни точки са на чертежа в оранжево, асимптотите в сиво прекъснато:

Графика на функцията y=\frac{2x+1}{x-1} с асимптоти x=1 и y=2

Забележи, че пресечната точка с оста y излиза и от преобразувания вид: 2+30−1=2−3=−1. Съвпада.