Ирационални уравнения
Ирационално уравнение е уравнение, в което неизвестното е скрито под корен. Името не означава, че уравнението е неразумно, а само че в него се появяват корени, от които често излизат ирационални числа. Например това:
От корена се освобождаваме, като повдигнем цялото уравнение на квадрат. Повдигането на квадрат и коренът взаимно се неутрализират, защото
За всеки случай правим и проверка: заместваме резултата поотделно в лявата страна на условието (Л) и поотделно в дясната (Д) и ги сравняваме.
Получи се Л = Д, вярно е. Това заместване изглежда като прекалена старателност, но при ирационалните уравнения то е също толкова част от решението, колкото самото повдигане на степен; без него нямаш резултат. Целият метод се свежда до четири стъпки: изолиране на корена, повдигане на уравнението на степен, решаване на полученото уравнение и накрая проверка.
Защо проверката е задължителна
Повдигането на степен не е еквивалентно преобразуване. От равенството на две числа следва равенство на техните квадрати, но в обратната посока не е така: 3 ≠ − 3, а 32 = (−3)2 = 9. Затова при повдигането на степен може да се получи уравнение с повече решения от първоначалното. Да разгледаме уравнението
Повдигаме двете страни на квадрат и прехвърляме всичко в едната страна:
Получихме квадратно уравнение. Разлага се на (x − 2)(x + 1) = 0, следователно корените са x = 2 и x = −1. Идва ред на проверката, първо с двойката:
Двете страни са равни, Л = Д, значи двойката е решение. А минус едно?
Отляво излезе едно, отдясно минус едно, така че Л ≠ Д. Минус едно не е решение, въпреки че пресмятането добросъвестно ни го изплю. Уравнението има единствено решение x = 2.
Откъде се взе този външен корен? Най-добре го показва чертежът. Лявата страна на уравнението е функцията
Със сива пунктирана линия е начертана функцията
Чертежът издава още нещо: и двете графики с корен, червената и сивата, започват чак от x = −2. Под корена не може да има отрицателно число, така че уравнението има смисъл само за x ≥ − 2. Външният корен минус едно попада в този интервал, затова условието не го улавя. Разкрива го едва проверката.
Първо изолираме корена
Да се захванем с друго уравнение
Много е изкушаващо веднага да повдигнем на квадрат лявата страна заедно с тройката. Но квадратът на сбор не се пресмята почленно, (a + b)2 = a2 + 2ab + b2, така че би излязло
и коренът пак би дебнал в уравнението, само че в по-грозен вид. Затова първо изолираме корена от едната страна и повдигаме на квадрат чак след това:
Дясната страна повдигнахме на квадрат със същата формула, (x − 3)2 = x2 − 6x + 9. Квадратното уравнение се разлага на (x − 6)(x − 2) = 0 с корени x = 6 и x = 2. Проверката започваме с шестицата:
Имаме Л = Д, шестицата е решение. Сега двойката:
Четворката не е двойка, Л ≠ Д. Капан. Решение е само x = 6.
Защо двойката се провали при проверката? След изолирането имахме
Понякога проверката не пропуска нищо. Уравнението
Два корена
Щом в уравнението се срещнат два корена, едно повдигане на степен обикновено не стига. Методът обаче не се променя: изолираме, повдигаме на степен и ако остане корен, повтаряме целия цикъл. Да опитаме това уравнение
И двата корена наведнъж не могат да се изолират, така че поне преместваме
Отдясно отново повдигнахме на квадрат двучлен, така че там се появи средният член
Повдигахме на степен два пъти, така че проверката тук е двойно полезна:
Л = Д, вярно е, уравнението има решение x = 4.