✖

Ирационални уравнения

Ирационално уравнение е уравнение, в което неизвестното е скрито под корен. Името не означава, че уравнението е неразумно, а само че в него се появяват корени, от които често излизат ирационални числа. Например това:

x+3=5

От корена се освобождаваме, като повдигнем цялото уравнение на квадрат. Повдигането на квадрат и коренът взаимно се неутрализират, защото (a)2=a:

x+3=5/2x+3=25/−3x=22

За всеки случай правим и проверка: заместваме резултата поотделно в лявата страна на условието (Л) и поотделно в дясната (Д) и ги сравняваме.

Л=22+3=25=5Д=5

Получи се Л = Д, вярно е. Това заместване изглежда като прекалена старателност, но при ирационалните уравнения то е също толкова част от решението, колкото самото повдигане на степен; без него нямаш резултат. Целият метод се свежда до четири стъпки: изолиране на корена, повдигане на уравнението на степен, решаване на полученото уравнение и накрая проверка.

Защо проверката е задължителна

Повдигането на степен не е еквивалентно преобразуване. От равенството на две числа следва равенство на техните квадрати, но в обратната посока не е така: 3 ≠ − 3, а 32 = (−3)2 = 9. Затова при повдигането на степен може да се получи уравнение с повече решения от първоначалното. Да разгледаме уравнението

x+2=x.

Повдигаме двете страни на квадрат и прехвърляме всичко в едната страна:

x+2=x/2x+2=x2/−x−20=x2−x−2

Получихме квадратно уравнение. Разлага се на (x − 2)(x + 1) = 0, следователно корените са x = 2 и x = −1. Идва ред на проверката, първо с двойката:

Л=2+2=4=2Д=2

Двете страни са равни, Л = Д, значи двойката е решение. А минус едно?

Л=−1+2=1=1Д=−1

Отляво излезе едно, отдясно минус едно, така че Л ≠ Д. Минус едно не е решение, въпреки че пресмятането добросъвестно ни го изплю. Уравнението има единствено решение x = 2.

Откъде се взе този външен корен? Най-добре го показва чертежът. Лявата страна на уравнението е функцията y=x+2 (в червено), дясната страна е правата y = x (в синьо). Решение на уравнението е мястото, където двете линии се пресичат, а това е само точката (2; 2), т.е. x = 2.

Графиките на корена и на правата се пресичат в единствена точка, коренът със знак минус среща правата във външния корен

Със сива пунктирана линия е начертана функцията y=−x+2. Когато повдигнем на квадрат y=x+2 и y=−x+2, минусът изчезва и от двете се получава едно и също y2 = x + 2. Така повдигането на степен слива уравненията x+2=x и −x+2=x в едно и квадратното уравнение после намира пресечните точки и на двете. Сивата крива се среща с правата в точката (−1; −1) и именно оттам идва нашето минус едно. Такъв натрапник надеждно разкрива само проверката.

Чертежът издава още нещо: и двете графики с корен, червената и сивата, започват чак от x = −2. Под корена не може да има отрицателно число, така че уравнението има смисъл само за x ≥ − 2. Външният корен минус едно попада в този интервал, затова условието не го улавя. Разкрива го едва проверката.

Първо изолираме корена

Да се захванем с друго уравнение

2x−3+3=x.

Много е изкушаващо веднага да повдигнем на квадрат лявата страна заедно с тройката. Но квадратът на сбор не се пресмята почленно, (a + b)2 = a2 + 2ab + b2, така че би излязло

(2x−3+3)2=2x−3+62x−3+9

и коренът пак би дебнал в уравнението, само че в по-грозен вид. Затова първо изолираме корена от едната страна и повдигаме на квадрат чак след това:

2x−3+3=x/−32x−3=x−3/22x−3=x2−6x+9/−2x+30=x2−8x+12

Дясната страна повдигнахме на квадрат със същата формула, (x − 3)2 = x2 − 6x + 9. Квадратното уравнение се разлага на (x − 6)(x − 2) = 0 с корени x = 6 и x = 2. Проверката започваме с шестицата:

Л=2⋅6−3+3=9+3=6Д=6

Имаме Л = Д, шестицата е решение. Сега двойката:

Л=2⋅2−3+3=1+3=4Д=2

Четворката не е двойка, Л ≠ Д. Капан. Решение е само x = 6.

Защо двойката се провали при проверката? След изолирането имахме 2x−3=x−3. Коренът никога не е отрицателен, така че уравнението може да е изпълнено само за x, при които x − 3 е поне нула. За x = 2 дясната страна е −1, а това никой корен не дава. Това условие можеш да провериш предварително, но заместването накрая е по-удобно и улавя всичко наведнъж.

Понякога проверката не пропуска нищо. Уравнението x+5=1 след изолирането се превръща в x=−4. След повдигането на квадрат излиза x = 16, но проверката дава Л=16+5=9 и Д = 1, т.е. Л ≠ Д. Уравнението няма решение, което можеше да е ясно още от самото начало, защото коренът никога не е равен на минус четири.

Два корена

Щом в уравнението се срещнат два корена, едно повдигане на степен обикновено не стига. Методът обаче не се променя: изолираме, повдигаме на степен и ако остане корен, повтаряме целия цикъл. Да опитаме това уравнение

x+5−x=1.

И двата корена наведнъж не могат да се изолират, така че поне преместваме x надясно, за да е всеки корен от различна страна. Ако повдигнехме на степен разликата отляво, щяхме да получим произведение x+5⋅x което сериозно би усложнило решението. Затова повдигаме на квадрат така:

x+5=1+x/2x+5=1+2x+x

Отдясно отново повдигнахме на квадрат двучлен, така че там се появи средният член 2x. За щастие иксовете се съкращават и остава единствен корен:

x+5=1+2x+x/−x−14=2x/:22=x/24=x

Повдигахме на степен два пъти, така че проверката тук е двойно полезна:

Л=4+5−4=3−2=1Д=1

Л = Д, вярно е, уравнението има решение x = 4.