✖

Еквивалентни преобразувания на уравнения

При преобразуванията на уравнения използваме еквивалентни преобразувания, които се отличават с това, че не променят валидността на уравнението. Смисълът на еквивалентните преобразувания е да приведем уравнението в по-прост вид, от който вече можем да пресметнем резултата.

Какво е уравнение

Първо накратко какво е уравнение и как ще го записваме. Ако имаме две функции f(x) и g(x), можем да ги приравним и да получим уравнение:

f(x)=g(x)

В този случай f(x) наричаме лява страна на уравнението, а g(x) – дясна страна. Вместо абстрактните функции f(x) и g(x) можем да си представим конкретни функции, например f(x) = 3x и g(x) = x + 2. Тогава уравнението би изглеждало така:

3x=x+2

Решение на уравнението е множеството (например) S, за което при всяко x от S след заместване в уравнението то остава изпълнено. Значи решение на примерното уравнение е множеството

S={1}.

След заместване в уравнението получаваме

3⋅1=1+2

Еквивалентно преобразувание на уравнение е такова преобразувание, което не променя валидността на уравнението. Значи еквивалентно би било преобразувание, при което от функцията f(x) получаваме функцията f1(x) и със същото преобразувание от функцията g(x) получаваме g1(x), а равенството пак е в сила:

f1(x)=g1(x).

Първото и най-просто еквивалентно преобразувание на уравнения (не на неравенства!) е размяната на лявата и дясната страна. Вероятно е ясно, че ако е в сила

f(x)=g(x),

то е в сила и равенството с разменени страни

g(x)=f(x).

На уравненията се спирам по-подробно в статията Какво е уравнение.

Прибавяне

Най-простият пример е прибавянето на някакъв израз към двете страни на уравнението. Еквивалентното преобразувание винаги прилагаме към двете страни на уравнението. Нека имаме това уравнение:

x−3=1.

Това уравнение можем да решим, като към двете страни прибавим числото три. При преобразуванията на уравнения обикновено записваме преобразуването след наклонена черта на реда, на който сме започнали преобразуването, така

x−3=1/+33+x−3=1+3x=4

В общия случай можем да запишем, че ако отново имаме две функции f(x) и g(x), можем да прибавим към тях трета функция h(x) и няма да променим валидността на уравнението.

f(x)=g(x)/+h(x)f(x)+h(x)=g(x)+h(x)

Както се вижда, не е нужно да прибавяме само число, можем да прибавяме и функция:

x=2x+6

По навик искаме променливите да са отляво, което постигаме, като към уравнението прибавим −2x, или иначе казано извадим 2x.

x=2x+6/−2xx−2x=2x−2x+6−x=6x=−6

Можем да прибавяме, разбира се, и дроби, ако ни е удобно.

x−12=471

Прибавяме една втора и имаме резултата:

x−12=471/+12x−12+12=471+12x=471,5

Прибавянето към уравнението се използва типично, когато искаш да „прехвърлиш“ израз от едната страна на уравнението на другата. Ако имаш уравнението

3=2x+17,

как ще преместиш израза с променливата, т.е. 2x, от дясната страна в лявата? Просто прибавяш −2x към цялото уравнение. Така от дясната страна на уравнението вместо 2x получаваш нула, защото 2x − 2x = 0. А от другата страна получаваме −2x:

3=2x+17/−2x3−2x=2x−2x+173−2x=17

Умножение

Уравнението можем да умножим и с някаква функция. Единственото условие е тази функция да не е нулева. Не можем да умножим уравнението по нула, нито с функция, която може да се преобразува в нула, например f(x) = x − x. Значи ако имаме уравнението

3x=7,

можем да го умножим по две:

3x=7/⋅22⋅3x=2⋅76x=14

Това едва ли има голям смисъл, умножението се използва например когато трябва да се освободим от дроби:

3=25x

Ако умножим това уравнение по знаменателя на дробта от дясната страна, изразът 5x се съкращава чудесно благодарение на свойствата на дробите.

3=25x/⋅5x5x⋅3=5x⋅25x

Сега умножаваме дробта по израза 5x, с което 5x попада в числителя на дробта и после можем да съкратим израза 5x, защото го имаме и в знаменателя, и в числителя.

15x=5x⋅25x15x=2

В началото на тази част казах, че не бива да умножаваме по нула. Сега умножавахме по израза 5x – но този израз съдържа променлива и ако в нея заместим нула, целият израз става нула и ето, вече умножаваме по нула. Какво да правим?

Решава се така, че се определят условията, при които можем да извършим това преобразувание. В този момент трябва да напишем, че можем да умножим по 5x само при условие че x е различно от нула. Но нека сега погледнем уравнението, което умножавахме. Изразът 5x вече се съдържа в него и е в знаменателя на дробта. Какво означава това? Не можем да делим на нула, така че самото дефиниционно множество на функцията 25x изключва x да е равно на нула.

Значи още веднъж – уравнението съдържа дроб с израза 5x в знаменателя. Тъй като не можем да делим на нула, уравнението има смисъл само при условие че x е различно от нула. Затова можем без грижа да умножим цялото уравнение по 5x, защото необходимите условия вече ни осигурява дефиниционното множество на функцията в знаменателя.

Умножение с по-сложни изрази

Сега една важна забележка: ако умножаваме уравнението по някакъв израз, винаги трябва да умножаваме цялата дясна страна и цялата лява страна. Като пример да вземем това уравнение:

x+2=x−4

Ако искаме да го умножим по две, трябва да умножим всяка страна изцяло, така:

2⋅(x+2)=2⋅(x−4)2x+4=2x−8

Грешка би било да не напишем скобите, защото ще получим неверен резултат:

2⋅x+2=2⋅x−42x+2=2x−4

Виждаш, че резултатът е различен от предишния случай. По подобен начин, ако умножаваш по по-сложен израз, трябва да умножиш цялото уравнение. Като пример вземаме уравнението

2x+1=2x+3.

Умножаваме това уравнение с израза x + 3, за да се освободим от променливата в знаменателя от дясната страна.

2x+1=2x+3/⋅(x+3)(x+3)(2x+1)=(x+3)2x+3(x+3)(2x+1)=2(x+3)x+3

Дробта е във вид, в който можем лесно да я съкратим с израза x + 3:

(x+3)(2x+1)=2(x+3)x+3(x+3)(2x+1)=2

Сега можем още да разкрием скобите отляво и накрая да извадим 2, за да „преместим“ двойката в лявата страна, с което от дясната страна получаваме нула.

(x+3)(2x+1)=22x2+x+6x+3=22x2+7x+3=2/−22x2+7x+1=0

Деление

Както можем да умножаваме уравнението, можем и да го делим. При същото ограничение като при умножението – не бива да делим на нула. Делението всъщност лесно може да се превърне в умножение. Ако искаме да разделим уравнението на израза w, това е същото, като да умножим уравнението по дробта 1/w. Делението често се използва в примери като този:

12x=7

Това е вид уравнение, с което вече не можем да направим много, можем единствено да разделим цялото уравнение на дванайсет, с което получаваме стойността на x.

12x=7/:12x=712

Същия резултат бихме получили, ако умножим уравнението по 1/12:

12x=7/⋅11212x⋅112=7⋅11212x12=712x=712

Повдигане на степен

При преобразуванията на уравнения можем да използваме и степени, но с известни ограничения. Първо да освежим знанията си за степените. Вярно ли е това равенство?

x2=x

Ако повдигнеш някакво число на квадрат и после извадиш квадратен корен, получаваш ли обратно първоначалното число? Това е подвеждащ въпрос и отговорът е, че не винаги. Представи си, че заместиш x с отрицателно число, например минус три:

(−3)2=−39=−33≠−3

Както се вижда, равенството изведнъж не е в сила, защото когато повдигнем отрицателно число на квадрат, получаваме положително число. Но ако после извадим корен от положителното число, пак получаваме положително число. Кога би било в сила това равенство? Когато знаем, че работим само с положителни, или по-точно с неотрицателни числа. Значи можем да си позволим да повдигнем уравнението на степен, когато знаем, че работим с положителни числа.

Например в геометрията често решаваме уравнения, които съдържат дължини на някакви отсечки, и в такъв случай можем без опасения да повдигаме на степен, защото дължината като такава не може да бъде отрицателна. И при повдигането на степен, и при коренуването е в сила правилото, че трябва да повдигнем цялото уравнение. Ето пример:

x+2=x+4

Нека предположим, че се движим само сред положителните числа, затова можем да си позволим да повдигнем цялото уравнение на квадрат:

x+2=x+4/2(x+2)2=(x+4)2x+2=x2+8x+16x2+7x+14=0

Получихме квадратно уравнение, което можем да решим със средствата, описани в статията.

Как се решава уравнение, което трябва да повдигнеш на квадрат, но не можеш да си сигурен дали се движиш само сред положителни числа? Просто го повдигаш и после правиш проверка, защото с повдигането на степен можеш да получиш резултати, които не са верни решения на уравнението. Ето пример:

x=x−2

Сега повдигаме уравнението на квадрат:

x=x−2/2(x)2=(x−2)2x=x2−4x+4x2−5x+4=0

Отново получаваме квадратно уравнение, затова го решаваме с подходяща техника, например чрез разлагане на множители (точният начин е в статията, към която води връзката):

(x−1)(x−4)=0

Виждаме, че единият резултат е 1, а другият 4. Но знаем, че извършихме нееквивалентно преобразувание, така че трябва да направим и проверка. Заместваме тези решения в първоначалното уравнение и установяваме кой от резултатите е валидно решение на първоначалното уравнение. Първо заместваме с единица:

x=x−21=1−21≠−1

С проверката установихме, че единицата не е решение на първоначалното уравнение. А четворката?

x=x−24=4−22=2

Четворката е решение на първоначалното уравнение, намерихме резултата.

Глави: Еквивалентни преобразувания на уравнения, Еквивалентни преобразувания на неравенства