✖

Биквадратни уравнения

Биквадратно уравнение е например уравнението 3x4 + 7x2 + 5 = 0. В общия случай уравнението наричаме биквадратно, ако с еквивалентни преобразувания може да се приведе във вида

ax4+bx2+c=0

където a, b, c са реални числа, а коефициентът a е различен от нула. Уравнението малко прилича на квадратно уравнение, само че степенните показатели са два пъти по-големи. По какъв начин решаваме такова уравнение? Като с една малка хитрост го преобразуваме именно в квадратно уравнение. Тази хитрост се нарича полагане. Полагаме t = x2 и навсякъде, където в първоначалното уравнение имаше x2, пишем t. За пример да вземем биквадратното уравнение

x4−2x2−15=0

Всички x2 заменяме с t, като не забравяме, че x4 всъщност е x2 · x2 и значи x4 = t2:

t2−2t−15=0

Сега виждаме защо направихме това полагане – защото получихме обикновено квадратно уравнение. Можем да го решим например, като пресметнем дискриминантата или по метода на допълване до точен квадрат. Дискриминантата ни излиза

D=b2−4ac=(−2)2−4⋅1⋅(−15)=64

И значи корените на уравнението са

t1,2=−b±D2a=2±642=2±82

Така получаваме два корена на уравнението:

t1=5,t2=−3

В този момент знаем решението на квадратното уравнение t2 − 2t − 15 = 0. Остава да пресметнем решението на първоначалното биквадратно уравнение. Знаем, че ако t е равно на пет или на минус три, уравнението е изпълнено. Но ние не искаме да знаем решението за t, ние искаме да знаем решението за x. Знаем, че t = x2, така избрахме полагането. Затова когато сега решим уравненията

x2=5иx2=−3

получаваме решението на първоначалното уравнение за x. Първото уравнение е просто, ако x2 = 5, то

x1=5,x2=−5

При второто уравнение е по-сложно, защото x2 = −3 няма решение в множеството на реалните числа, би трябвало да търсим решението в множеството на комплексните числа. Ако търсим само решения в множеството на реалните числа, можем да кажем, че първоначалното биквадратно уравнение има два реални корена x1=5 и x2=−5.