✖

Показателни и логаритмични неравенства

Показателното неравенство е показателно уравнение, в което вместо знак за равенство има знак за неравенство. Например това:

2x>8

Решаването започва както при уравнението. Осмицата записваме като степен на двойката:

2x>23

При уравнението 2x = 23 сега бихме сравнили степенните показатели и бихме получили x = 3. Защо можем да го направим? Функцията 2x е растяща: колкото по-голям е показателят, толкова по-голяма е степента. Затова тя не приема никоя стойност два пъти и две степени на двойката са равни само когато имат един и същ показател. Същото разсъждение ни помага и при неравенството, само че трябва допълнително да решим в коя посока. Две на нещо е по-голямо от две на трета точно тогава, когато това нещо е по-голямо от три:

x>3

Решението е интервалът (3; +∞). Наистина: 24 = 16 е повече от осем, но 22 = 4 вече не. На чертежа това е тази част от оста x, над която червената графика е по-високо от зелената права.

Червената графика y=2^x пресича зелената права y=8 над числото 3

Иначе стоят нещата при неравенство с основа по-малка от едно, например (12)x>8. Функцията (12)x е намаляваща: колкото по-голям е показателят, толкова повече пъти умножаваме по една втора и толкова по-малко число се получава. На чертежа е в синьо:

Синята графика y=\left(\frac12\right)^x пресича зелената права y=8 над числото -3

Над правата y = 8 се издига само вляво от −3, така че неравенството (12)x>8 има решение x < −3. Знакът се обърна. Цялата магия на показателните неравенства се състои в това правило:

  • основа по-голяма от едно: функцията е растяща и знакът на неравенството остава,
  • основа между нула и едно: функцията е намаляваща и знакът се обръща.

Основа по-малка от едно

Захващаме се с неравенството

(13)x≥9.

Деветката трябва да запишем като степен на една трета. Една трета на степен минус едно дава три, една трета на степен минус две – девет:

(13)x≥(13)−2

Основите съвпадат, но основата 13 е по-малка от едно. Значи сравняваме показателите и обръщаме знака:

x≤−2

Решението е интервалът (−∞; −2]. Проверяваме с x = −3: (13)−3=33=27, което наистина е повече от девет.

Най-честата грешка при тези примери гласи: не обърнах знака. Който напише x ≥ −2, би приел за решение например нулата. Но (13)0=1 и единицата е по-малка от девет.

Ако не ти е удобно да работиш с дроби в основата, можеш да препишеш 13 като 3−1. Тогава неравенството гласи 3−x ≥ 32, т.е. −x ≥ 2. Този път основата е по-голяма от едно и знакът остава, но при делението на минус едно се обръща според правилата за преобразуване на неравенства. Получава се отново x ≤ −2. Знакът се обръща така или иначе.

Когато не можем да получим еднакви основи

В неравенството 3x < 5 петицата не можем да запишем като степен на тройката с цял показател. Справяме се както при уравненията: логаритмуваме двете страни, този път с логаритъм с основа три. Той е растящ, така че знакът не се променя: log3 3x < log3 5, т.е. x < log3 5. Резултатът спокойно може да остане в този вид. Приблизителното място на числото разкрива неравенството 3 < 5 < 9, така че log3 5 е между log3 3 = 1 и log3 9 = 2.

Логаритмични неравенства

При логаритмичните неравенства важи същото правило за основата и се добавя едно условие, което познаваме от логаритмичните уравнения: аргументът на логаритъма трябва да е положителен. Да опитаме с неравенството

log2⁡(x−1)<3.

Първо условието: x − 1>0, т.е. x>1. После записваме тройката като логаритъм с основа две, защото 23 = 8:

log2⁡(x−1)<log2⁡8

Основата две е по-голяма от едно, логаритъмът е растящ и знакът остава:

x−1<8/+1x<9

Накрая обединяваме резултата с условието. Трябва да е изпълнено x>1 и едновременно x<9, така че решението е интервалът (1; 9). За проверка вземаме x = 5: log2 4 = 2, което наистина е по-малко от три.

Графиката на y=\log_2(x-1) лежи под правата y=3 за x между 1 и 9

На чертежа решението се вижда: червената графика е под зелената права за всички x от единицата до деветката. Вляво от единицата графика изобщо няма, защото там логаритъмът не съществува. Това е условието x>1.

Тук грешките са различни от тези при показателните неравенства. Който забрави условието, ще напише резултата x<9. Но в него влиза и нулата, а log2(0 − 1) = log2(−1) не съществува. При уравнение забравеното условие би издала проверката, но при неравенство излизат безбройно много числа и не можем да ги заместим всичките. Затова винаги записваме условието още в началото.

В последния пример се срещат и двата капана:

log12⁡x>2

Условието е x>0. Двойката записваме като логаритъм с основа една втора, защото (12)2=14:

log12⁡x>log12⁡14

Основата е по-малка от едно, значи знакът се обръща за втори път:

x<14

С условието x>0 получаваме решението (0;14). Проверяваме например x=18: една втора на трета е една осма, така че log12⁡18=3 и това наистина е повече от две.