✖

Комплексни числа

Комплексните числа са надстройка над реалните числа. В множеството на реалните числа можем да извършваме повечето класически операции като събиране, изваждане, умножение и деление (освен деление на нула). В реалните числа можем и да вадим корен, но само от неотрицателни числа. Това е празнина, например когато решаваме квадратно уравнение и получим отрицателна дискриминанта. Тази празнина запълват комплексните числа.

Какво е комплексно число

От обикновените числа комплексните се отличават най-вече с това, че съдържат две части – реална и имагинерна. Комплексното число е наредена двойка числа (x; y), където числото x е реалната част, а числото y – имагинерната част. Ако реалната част е нула, става дума за чисто имагинерно комплексно число. Самите числа x и y са реални.

Множеството на комплексните числа се означава с главната буква C: ℂ.

Равенство на комплексни числа: за разлика от обикновените числа комплексните числа съдържат две компоненти. За да са равни две комплексни числа, те трябва да са равни и по двете компоненти. Тези комплексни числа са следователно различни едно от друго: (2; 3) ≠ (0; 3) ≠ (2; 0). Комплексните числа z1 = (1; 2) и z2 = (1; 2) са равни: z1 = z2.

Алгебричен вид и имагинерна единица

Комплексните числа по-често се записват в алгебричен вид, който изглежда така. Комплексното число (x; y) има алгебричен вид x + yi, където i се нарича имагинерна единица. За втората степен на имагинерната единица важи много важна зависимост:

i2=−1

Това равенство ще се използва често по-нататък, заедно с другите степени. По-високите степени вече могат да се пресмятат по обичайния начин. Например ако искаме да опростим i3, можем според правилата за работа със степени да разложим израза на i2 · i. Вече знаем, че i2 е равно на минус едно. Второто i не можем да разложим по никакъв начин, така че получаваме: i3 = −i.

i3=i2⏟−1⋅i⏟i=−i

По подобен начин и за i4. Него можем да разложим на i2 · i2, като i2 = −1, така че получаваме: −1 · − 1 = 1.

i4=i2⏟−1⋅i2⏟−1=−1⋅−1=1

Следователно i4 = 1. Този факт можем да използваме, когато пресмятаме още по-високи степени на имагинерната единица. Например когато пресмятаме i7, можем да го разложим на i4 · i3. Знаем, че i4 = 1, така че получаваме: 1 · i3. А знаем, че i3 = −i. Резултатът е: 1 · (−i) = −i.

Събиране и умножение

Комплексните числа можем да събираме и умножаваме. При събирането на две комплексни числа z1 и z2 просто събираме поотделно реалните части и имагинерните части:

z1+z2=(x1+y1i)+(x2+y2i)=(x1+x2)+(y1+y2)i

Пример: z1 = 3 + 7i и z2 = 5 + 8i. Сборът би изглеждал така: z1 + z2 = (3 + 5) + (7 + 8)i = 8 + 15i.

Произведението на две комплексни числа е малко по-сложно, но може да се разпише чрез класическо умножение на скоби. Основната формула изглежда така:

z1⋅z2=(x1+y1i)⋅(x2+y2i)=(x1x2−y1y2)+(x1y2+x2y1)i

А как стигнахме до нея? Опитваме да умножим z1 · z2 точно както бихме умножили обикновени скоби. Получаваме:

z1⋅z2=x1x2+x1y2i+x2y1i+y1y2i2

Тъй като i2 = −1, след преобразуване на последния член получаваме:

z1⋅z2=x1x2+x1y2i+x2y1i−y1y2

А сега само събираме заедно членовете без имагинерна единица и с нея:

z1⋅z2=(x1x2−y1y2)+(x1y2+x2y1)i

Пример. Ще опитаме да умножим числата 5 + 6i и 4 + 7i. Получаваме:

(5+6i)⋅(4+7i)=20+35i+24i+42i2=20+59i−42=−22+59i

Противоположно, реципрочно и спрегнато комплексно число

  • Противоположното число на комплексното число x + yi има вида −x − yi. Подобно на реалните числа противоположното число получаваме, като умножим даденото комплексно число по минус едно. Пример: противоположното число на 2 + 7i е −2 − 7i. Противоположното число на −5 + 8i е 5 − 8i и т.н.

  • Реципрочното число на комплексното число x + yi има вида 1x+yi. Реципрочното число на числото 4 − 2i има следователно вида 14−2i.

  • Спрегнатото комплексно число на числото x + yi има вида x − yi. Означава се обикновено с черта: z―, или със звездичка z*. Това е числото, спрегнато на комплексното число z. Спрегнатото комплексно число на 2 + 9i е числото 2 − 9i.

Изваждане и деление

Когато вече имаме определени противоположното и реципрочното число, можем да определим и операциите изваждане и деление. Ако искаме да извадим две комплексни числа, z1 − z2, към числото z1 прибавяме противоположното число на z2. На практика получаваме проста формула:

z1−z2=(x1+y1i)−(x2+y2i)=(x1−x2)+(y1−y2)i

По подобен начин делението z1 / z2 свеждаме до умножение, като умножаваме z1 · z2′, където z2′ е реципрочното число на числото z2.

Модул

Модулът (абсолютната стойност) на комплексното число z се пресмята по формулата:

|z|=x2+y2=z⋅z―

(Под корена второто z е спрегнатото комплексно число на z.) Смисълът на тази формула се вижда добре в геометричното представяне на комплексните числа.

Всяко комплексно число, чийто модул е равен на едно, се нарича единично комплексно число. Примери за единични комплексни числа: 1, i, 22+22i.

Свойства на модула:

  • Модулът на комплексно число е реално число.
  • |z| ≥ 0
  • |z| = |−z| = |z*|, където z* е спрегнатото комплексно число.

Глави: Комплексни числа, Графично представяне на комплексните числа, Тригонометричен вид на комплексното число