Комплексни числа
Комплексните числа са надстройка над реалните числа. В множеството на реалните числа можем да извършваме повечето класически операции като събиране, изваждане, умножение и деление (освен деление на нула). В реалните числа можем и да вадим корен, но само от неотрицателни числа. Това е празнина, например когато решаваме квадратно уравнение и получим отрицателна дискриминанта. Тази празнина запълват комплексните числа.
Какво е комплексно число
От обикновените числа комплексните се отличават най-вече с това, че съдържат две части – реална и имагинерна. Комплексното число е наредена двойка числа (x; y), където числото x е реалната част, а числото y – имагинерната част. Ако реалната част е нула, става дума за чисто имагинерно комплексно число. Самите числа x и y са реални.
Множеството на комплексните числа се означава с главната буква C: ℂ.
Равенство на комплексни числа: за разлика от обикновените числа комплексните числа съдържат две компоненти. За да са равни две комплексни числа, те трябва да са равни и по двете компоненти. Тези комплексни числа са следователно различни едно от друго: (2; 3) ≠ (0; 3) ≠ (2; 0). Комплексните числа z1 = (1; 2) и z2 = (1; 2) са равни: z1 = z2.
Алгебричен вид и имагинерна единица
Комплексните числа по-често се записват в алгебричен вид, който изглежда така. Комплексното число (x; y) има алгебричен вид x + yi, където i се нарича имагинерна единица. За втората степен на имагинерната единица важи много важна зависимост:
Това равенство ще се използва често по-нататък, заедно с другите степени. По-високите степени вече могат да се пресмятат по обичайния начин. Например ако искаме да опростим i3, можем според правилата за работа със степени да разложим израза на i2 · i. Вече знаем, че i2 е равно на минус едно. Второто i не можем да разложим по никакъв начин, така че получаваме: i3 = −i.
По подобен начин и за i4. Него можем да разложим на i2 · i2, като i2 = −1, така че получаваме: −1 · − 1 = 1.
Следователно i4 = 1. Този факт можем да използваме, когато пресмятаме още по-високи степени на имагинерната единица. Например когато пресмятаме i7, можем да го разложим на i4 · i3. Знаем, че i4 = 1, така че получаваме: 1 · i3. А знаем, че i3 = −i. Резултатът е: 1 · (−i) = −i.
Събиране и умножение
Комплексните числа можем да събираме и умножаваме. При събирането на две комплексни числа z1 и z2 просто събираме поотделно реалните части и имагинерните части:
Пример: z1 = 3 + 7i и z2 = 5 + 8i. Сборът би изглеждал така: z1 + z2 = (3 + 5) + (7 + 8)i = 8 + 15i.
Произведението на две комплексни числа е малко по-сложно, но може да се разпише чрез класическо умножение на скоби. Основната формула изглежда така:
А как стигнахме до нея? Опитваме да умножим z1 · z2 точно както бихме умножили обикновени скоби. Получаваме:
Тъй като i2 = −1, след преобразуване на последния член получаваме:
А сега само събираме заедно членовете без имагинерна единица и с нея:
Пример. Ще опитаме да умножим числата 5 + 6i и 4 + 7i. Получаваме:
Противоположно, реципрочно и спрегнато комплексно число
-
Противоположното число на комплексното число x + yi има вида −x − yi. Подобно на реалните числа противоположното число получаваме, като умножим даденото комплексно число по минус едно. Пример: противоположното число на 2 + 7i е −2 − 7i. Противоположното число на −5 + 8i е 5 − 8i и т.н.
-
Реципрочното число на комплексното число x + yi има вида
. Реципрочното число на числото 4 − 2i има следователно вида . -
Спрегнатото комплексно число на числото x + yi има вида x − yi. Означава се обикновено с черта:
, или със звездичка z*. Това е числото, спрегнато на комплексното число z. Спрегнатото комплексно число на 2 + 9i е числото 2 − 9i.
Изваждане и деление
Когато вече имаме определени противоположното и реципрочното число, можем да определим и операциите изваждане и деление. Ако искаме да извадим две комплексни числа, z1 − z2, към числото z1 прибавяме противоположното число на z2. На практика получаваме проста формула:
По подобен начин делението z1 / z2 свеждаме до умножение, като умножаваме z1 · z2′, където z2′ е реципрочното число на числото z2.
Модул
Модулът (абсолютната стойност) на комплексното число z се пресмята по формулата:
(Под корена второто z е спрегнатото комплексно число на z.) Смисълът на тази формула се вижда добре в геометричното представяне на комплексните числа.
Всяко комплексно число, чийто модул е равен на едно, се нарича единично комплексно число. Примери за единични комплексни числа: 1, i,
Свойства на модула:
- Модулът на комплексно число е реално число.
- |z| ≥ 0
- |z| = |−z| = |z*|, където z* е спрегнатото комплексно число.
Глави: Комплексни числа, Графично представяне на комплексните числа, Тригонометричен вид на комплексното число