Цели числа
Целите числа са числа, които нямат дробна част. Съдържат естествените числа, противоположните им (отрицателни) числа и нулата.
Свойства
Целите числа образуват множество, което съдържа числата …, -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3, … Множеството обикновено означаваме с буквата Z с удвоена средна черта: ℤ, от немското „Zahlen“ (числа). Целите числа образуват безкрайно и изброимо множество.
Целите числа имат например следните свойства:
- Затворени са относно операциите събиране и умножение, също като естествените числа. Това означава, че ако съберем две цели числа, отново получаваме цяло число.
- За разлика от естествените числа целите числа са затворени и относно изваждането. Естествените числа не бяха, защото като разлика на две естествени числа можехме да получим отрицателно число. Което при целите числа не ни пречи, защото те съдържат отрицателните числа.
- Също като естествените числа не са затворени относно делението. Все още е вярно, че след деление можем да получим нецяло число.
- За всяко цяло число c съществува противоположно число −c. Ако имаме числото 10, противоположното число е −10. За 55 то е −55. Същото важи и за отрицателните числа: за −13 противоположният елемент е 13. Ако имаме цяло число c и противоположното му число −c, то сборът им е нула: c + (−c) = 0. Затова противоположният елемент на нулата отново е нула.
Четни и нечетни числа
Целите числа можем да разделим на четни и нечетни. Четните числа са числата, които се делят на две, тоест 2, −4, −8, 40, 124 и т.н. Нечетните числа дават при деление на две остатък едно, тоест това са числата −1, 1, 5, 19, −41 и т.н. Забележи, че наистина и при отрицателните числа различаваме четност и нечетност (т.е. числото −5 наистина е нечетно) и че нулата е четно число.
Свойства спрямо операцията събиране: ако съберем две четни числа, получаваме отново четно число. Останалите свойства показва следващата таблица:
Подобна таблица за умножението:
Деление с остатък
И в множеството на целите числа можем, подобно на естествените числа, да определим деление с остатък, само че трябва да се справим с отрицателните числа. Затова основното определение този път изглежда така:
В този израз делим a:b, числото q е частното, а числото r – остатъкът при делението. Числото b трябва да е различно от нула, не можем да делим на нула. Остатъкът трябва да е неотрицателен и да е по-малък от абсолютната стойност на b, което гарантира, че частното и остатъкът се определят еднозначно.
Как би изглеждало такова деление? Да опитаме да разделим −21:4. Тогава числата изглеждат така:
Частното е −6, а остатъкът е 3. Може да те изненада, че резултатът е различен от случая, в който всички числа са положителни:
Тук частното е 5, а остатъкът е 1. Разликата идва именно от отрицателните числа. При положителните числа в първата стъпка търсим най-голямото цяло число, което не е по-голямо от 21 и се дели на четири без остатък. Това е числото 20. Затова делим 20:4 = 5 и получаваме търсеното 5. Остатъка получаваме като разлика 21 − 20.
При отрицателните числа действаме по същия начин. Търсим най-голямото число, което не е по-голямо от −21 и се дели без остатък на 4. Числото −20 обаче е по-голямо от −21. Затова най-голямото число, което не е по-голямо от −21 и се дели без остатък на 4, е числото −24. Остатъкът пак получаваме като разлика −21 − (−24) = −21 + 24 = 3.
Свързани статии
- Делимост на 2
- Делимост на 3
- Делимост на 4
- Делимост на 5
- Делимост на 6
- Делимост на 7
- Делимост на 8
- Делимост на 9
- Делимост на 10
- Делимост на 11