✖

Квадратно уравнение с параметър

Квадратното уравнение с параметър се различава от обикновеното квадратно уравнение по това, че съдържа и параметър, често означаван с p или m. Задачата ни е да установим какво решение има квадратното уравнение в зависимост от този параметър p.

Първи пример

Имаме следното квадратно уравнение с параметър p.

x2+2px+9=0.

Какви различни решения има уравнението в зависимост от параметъра p? Можем да разграничим общо три случая – уравнението няма решение в множеството на реалните числа, уравнението има две равни решения и уравнението има две различни решения. Тези случаи разграничаваме с помощта на дискриминантата.

Параметърът се държи като константа, т.е. за горното квадратно уравнение a = 1, b = 2p и c = 9. Сега пресмятаме дискриминантата както сме свикнали:

D=b2−4ac=4p2−4⋅1⋅9=4p2−36.

Значи дискриминантата ни излезе D = 4p2 − 36. Сега трябва да установим кога тази дискриминанта е положителна, отрицателна и нула.

Да започнем с най-простия случай, когато дискриминантата е нула. Всъщност решаваме уравнението 4p2 − 36 = 0. За кои стойности на p е изпълнено то? Това е чисто квадратно уравнение и се решава лесно:

4p2−36=0p2−9=0p2=9p=±3

Ако параметърът p е равен на плюс или минус три, квадратното уравнение има едно двойно решение.

Сега ще решим кога дискриминантата е положителна. Тоест решаваме квадратното неравенство

4p2−36>0.

Вече знаем нулите на функцията f(p) = 4p2 − 36, пресметнахме ги в предишната стъпка. От тях съставяме два интервала, единият „вътрешен“, а другият „външен“.

I1=(−∞;−3)∪(3;+∞)I2=(−3;3)

В единия от тези интервали функцията f(p) е положителна, а във втория отрицателна. Установяваме това, като заместим във функцията някоя точка от единия от интервалите. Най-лесно е да заместим нулата от интервала I2. Имаме f(0) = 0 − 36 = −36. Следователно в интервала I2 функцията е отрицателна, а в интервала I1 – положителна.

От това получаваме, че в интервала I1 уравнението има две различни решения, а в интервала I2 няма нито едно реално решение. Можеш да разгледаш графиката на функцията f(p) = 4p2 − 36. В точките плюс и минус три е нула, в интервала I2 е отрицателна, а в интервала I1 е положителна.

Графика на функцията f(p)=4p^2-36

Пресмятане на корените на уравнението

Сега остава да пресметнем решенията на уравнението в случаите, когато уравнението има решение. Започваме със случая, когато уравнението има един двоен корен, т.е. когато дискриминантата е равна на нула. Това е, когато параметърът е равен на плюс или минус корен от девет.

Първи случай, p = 3. Уравнението има вида:

x2+2⋅3x+9=0.

Пресмятаме дискриминантата на това уравнение. Трябва да ни излезе нула:

D=b2−4ac=62−4⋅1⋅9=36−36=0.

Пресмятаме корена по формулата:

x=−b±02a=−62=−3.

Втори случай, p = −3. Уравнението има вида:

x2−2⋅3x+9=0.

Пресмятаме дискриминантата:

D=b2−4ac=(−6)2−4⋅1⋅9=36−36=0.

Пресмятаме корена:

x=−b±02a=62=3.

Накрая остава да пресметнем какви решения има уравнението, ако параметърът е от множеството (−∞; −3) ∪ (3; +∞). Дискриминантата вече е пресметната, така че пресмятаме корените на уравнението по формулата.

x1,2=−2p±4p2−362=−2p±4(p2−9)2=−2p±2p2−92=−p±p2−9.

Накрая съкратихме дробта на 2. Следователно това са корените на квадратното уравнение, ако параметърът е от интервала (−∞; −3) ∪ (3; +∞). Ако параметърът е от интервала (−3; 3), уравнението няма реално решение.

Глави: Квадратни уравнения, Дискриминанта, Квадратно уравнение с параметър, Квадратни уравнения в множеството на комплексните числа