✖

Синусова и косинусова теорема

Синусовата теорема е теорема, която – за разлика от обикновените тригонометрични функции – е в сила в произволен триъгълник. Дава ни връзката между дължините на страните и ъглите. Косинусовата теорема също е в сила в произволен триъгълник и нейният частен случай е Питагоровата теорема.

Синусова теорема

Синусовата теорема ни казва, че в произволен (!) триъгълник отношението на дължината на всяка страна към синуса на срещулежащия ѝ ъгъл е едно и също. Записваме го така:

asin⁡α=bsin⁡β=csin⁡γ=2R,

където R е радиусът на описаната окръжност, а a, b и c са дължините на страните на триъгълника. Предишното равенство можем да го препишем и във вида:

ab=sin⁡αsin⁡β,bc=sin⁡βsin⁡γ,ca=sin⁡γsin⁡α

Косинусова теорема

Косинусовата теорема, както и синусовата, е в сила в произволен триъгълник. Косинусовата теорема гласи:

a2=b2+c2−2bc⋅cos⁡αb2=c2+a2−2ca⋅cos⁡βc2=a2+b2−2ab⋅cos⁡γ

Забележи, че ако един от ъглите е прав, тоест има мярка 90 градуса, тогава в една от формулите изчезва последната част на формулата и получаваме вида на Питагоровата теорема. Защото ако α = 90°, тогава cos(α) = 0 и така получаваме:

a2=b2+c2−2bc⋅cos⁡αa2=b2+c2−2bc⋅0a2=b2+c2

Мотивация

Нека имаме триъгълник ABC със страна c с дължина |c| = 9. Мерките на ъглите са: α = 40°, β = 80°, γ = 60°. Въпросът е каква е дължината на останалите две страни? В този момент вече не ни стигат обикновените тригонометрични функции, защото те работят в правоъгълен триъгълник, което този определено не е. Чертеж:

Пресметни дължините на страните a и b

В този момент ще трябва да използваме други начини. Един от тях е именно синусовата теорема. По какъв начин ще я използваме? Синусовата теорема ни казва, че:

|a|sin⁡α=|b|sin⁡β=|c|sin⁡γ

От тези величини знаем всички ъгли и дължината на страната c. Следователно страната b намираме от равенството

|b|sin⁡β=|c|sin⁡γ

Тук трябва да изразим дължината на страната b. Правим еквивалентно преобразуване на уравнения и умножаваме уравнението по синуса на ъгъл бета. Получаваме:

|b|=|c|⋅sin⁡βsin⁡γ

Всички изрази от дясната страна знаем или умеем да ги допресметнем. Така че заместваме:

|b|=9⋅0,9850,866=10,23.

Съвсем по същия начин допресмятаме останалата страна a:

|a|sin⁡α=|c|sin⁡γ

Изразяваме |a|, като умножим уравнението по синуса на ъгъл алфа.

|a|=|c|⋅sin⁡αsin⁡γ

Допресмятаме резултата:

|a|=9⋅0,6420,866=6,672

Извод на синусовата теорема

Защо синусовото равенство е в сила? Нека погледнем обикновен триъгълник ABC, в който ще начертаем още височината към страната c.

Триъгълник ABC с височина към страната c

Въпросът е каква дължина има страната CPc. Благодарение на височината имаме триъгълника ABC разделен на два правоъгълни триъгълника, с чиято помощ можем да изразим дължината на височината. Нека опитаме да изразим дължината на страната CPc с помощта на двата триъгълника. В сила е, че синусът на ъгъл алфа е равен на:

sin⁡(α)=|CPc||AC|

От тук изразяваме |CPc|:

|CPc|=sin⁡(α)⋅|AC|=sin⁡(α)⋅|b|.

Сега изразяваме дължината на страната CPc с помощта на втория триъгълник, с помощта на ъгъл бета:

sin⁡(β)=|CPc||BC|

От тук отново изразяваме |CPc|:

|CPc|=sin⁡(β)⋅|BC|=sin⁡(β)⋅|a|

Сега имаме дължината на височината изразена с две формули:

|CPc|=sin⁡(α)⋅|b|=sin⁡(β)⋅|a|,

така че получаваме равенството

sin⁡(α)⋅|b|=sin⁡(β)⋅|a|.

Това вече е близо до това, което ни казва синусовата теорема. Разделяме цялото равенство на произведението синус алфа по синус бета:

sin⁡(α)⋅|b|=sin⁡(β)⋅|a|/:sin⁡(α)⋅sin⁡(β)sin⁡(α)⋅|b|sin⁡(α)⋅sin⁡(β)=sin⁡(β)⋅|a|sin⁡(α)⋅sin⁡(β)/съкращаваме синусите|b|sin⁡(β)=|a|sin⁡(α)

Така доказахме част от синусовата теорема; доказателството за останалите комбинации на страни е аналогично.

Глави: Тригонометрични функции, Единична окръжност, Обратни тригонометрични функции, Свойства на синус, косинус, тангенс и котангенс, Формули за тригонометрични функции, Графики на тригонометрични функции, Синусова и косинусова теорема