Как да решаваме задачи по кинематика и динамика
Влак се движи по права линия с постоянна скорост 72 km/h. За колко време ще измине 1,8 km?
Времето е пътят, разделен на скоростта. Който обаче вземе калкулатор и раздели 1,8 на седемдесет и две, получава 0,025 и не знае какво да прави с това. Секунди не са, минути също. А който раздели 1800 метра на седемдесет и две, получава 25, което изглежда съвсем правдоподобно, а всъщност е безсмислица. Такава задача се пресмята лесно, по-трудно е да не се обърка нещо в нея. Във физиката затова си струва при всяка задача да се действа еднакво, стъпка по стъпка. Веднага ще ги изпробваме на този влак.
Какво знаем и какво търсим
От условието първо изписваме всички величини, които знаем, всяка със своята буква, с число и мерна единица. Под тях пишем какво търсим и вместо число слагаме въпросителен знак:
Може да изглежда като излишна бюрокрация, всъщност обаче спестява много мъки. Веднага виждаме с какво разполагаме и какво липсва. В условие, написано с изречения, числата лесно се пропускат или разменят, в колонка – не. По това, кои величини има в колонката, познаваме и формулата: път, скорост и време, това е s = v · t.
Преобразуваме мерните единици
Скоростта ни е дадена в километри в час, а пътят – в километри. Преди самото пресмятане преобразуваме и двете в основни единици, тоест в метри, секунди и метри в секунда. Скоростта делим на числото 3,6:
а пътя умножаваме по хиляда:
Преобразуваните стойности веднага допълваме в записа:
Мерната единица в скобите след въпросителния знак издава в какво ще получим резултата. Когато заместим метри и метри в секунда, ще излезе време в секунди.
Трябва ли да са метри и секунди? Не е задължително. Спокойно можем да смятаме и в километри и часове. Пътят е в километри, скоростта в километри в час, така че времето ще излезе в часове. Важно е едно: мерните единици не бива да се смесват. Когато разделим 1800 m на скорост 72, която е в километри в час, излиза 25 от нещо, което не са нито секунди, нито часове. Точно това е правдоподобно изглеждащото двайсет и пет от началото.
Скица
При задачите за движение почти винаги си струва да се направи скица. Не е нужно да е изряден, нито в мащаб. Стига влак като кутия с колела, стрелка накъде се движи и участък от линията, който трябва да измине.
Червената стрелка е скоростта v, синята размерна линия е пътят s, който влакът трябва да измине. Към всяка част от чертежа дописваме буквата на величината, а при нужда и стойността. При един влак по права линия скицата е почти самоочевидна. Щом обаче се движат две коли една срещу друга или влак минава през тунел и значение има дължината му, често чертежът издава по-рано от изчислението какво всъщност става в задачата.
Първо букви, числа накрая
Най-много ни се иска да заместим числата веднага. По-добре е обаче първо да решим цялата задача в общ вид, тоест само с букви, и числата да заместим едва в готовата формула. От формулата s = v · t изразяваме времето и двете страни делим на скоростта:
Едва сега идва ред на преобразуваните стойности:
Влакът изминава 1,8 km за 90 s, тоест за минута и половина.
Защо толкова церемонии, като можехме да делим веднага? При толкова кратка задача разликата е малка, но общото решение има няколко предимства, които при по-дългите задачи бързо проличават:
- По формулата с букви разбираме дали има смисъл. Във формулата
пътят е в числителя, така че по-дълга линия означава по-дълго време. Скоростта е в знаменателя, така че по-бързият влак ще успее по-рано. И двете е логично. - Формулата ни позволява да проверим мерните единици, за това след малко.
- Когато сгрешим, знаем къде да търсим. В ред, пълен с числа, грешката се крие много по-добре.
- Калкулатора вземаме в ръка само веднъж и закръгляваме едва резултата. Защо това е важно, ще видим при типичните грешки.
- Когато условието се промени, например влакът се движи по-бързо, достатъчно е да заместим отново. Формулата вече е готова.
Верни ли са мерните единици?
Заместихме и с мерните единици, а с тях пресмятаме както с числа. Метрите се съкращават с метрите и да делим на дроб е същото като да умножаваме по обърнатата дроб:
Получиха се секунди, тоест мерната единица на времето, което търсим. С километри и часове щеше да излезе същото:
Проверката на мерните единици открива и неправилно изразена формула. Който размени числителя със знаменателя и смята
а това не е мерна единица на време. Веднага знаем, че нещо не е наред, и дори не се налага да пресмятаме.
И двата пътя дават същото
Задачата с влака ще пресметнем още веднъж в километри и часове, за да се убедим, че работи:
Ето загадъчното 0,025 от началото. Този път знаем, че са часове, защото километри, разделени на километри в час, дават часове. В секунди преобразуваме, като вместо час заместим 3600 s:
Излязоха същите 90 s. Кой път е по-добър? Зависи от условието. В кинематиката и динамиката почти винаги ще преобразуваме в метри и секунди, защото в тях се смятат и ускоренията, и силите. При пътуване с кола или влак, където всичко е в километри и часове, обикновено е по-удобно да останем в тях.
Разумен ли е резултатът?
Накрая преценяваме дали резултатът има смисъл. Скорост 72 km/h означава 72 km за шейсет минути, тоест 1,2 km за минута. Пътят 1,8 km е един път и половина по-дълъг, така че на влака ще му трябва един път и половина повече от минута. Минута и половина, вярно е. Отговор: влакът изминава 1,8 km за минута и половина.
Често стига обикновеният опит. Павлина ходи пеша до училище 1,5 km и ѝ отнема 18 min. С каква скорост върви? Който раздели метрите на минутите, получава
и ако забрави, че това са метри в минута, а не в секунда, и „преобразува“ в километри в час, му излиза 83,3 · 3,6 ≈ 300. Павлина би ходила до училище със скорост 300 km/h, по-бързо от високоскоростен влак. Такъв резултат е грешен, дори да не знаем къде е станала грешката. Правилно преобразуваме минутите в секунди, 18 · 60 s = 1080 s, и получаваме
След умножение по числото 3,6 това е приблизително 5 km/h, обикновено ходене. За груба проверка е полезна таблицата със скорости: пешеходецът върви около 5 km/h, велосипедистът около 20 km/h, колата на магистрала 130 km/h. Кола, която се движи със 3000 km/h, или влак, който изминава километър за три секунди, е ясен знак, че трябва да се търси грешка.
Подходът накратко
Целия подход разгледахме с влака. Ще го обобщим:
1. Запис. Изписваме какво знаем, всяка величина с буква, число и мерна единица, и какво търсим, с въпросителен знак.
2. Преобразуване на мерните единици. Всичко преобразуваме в еднакви единици, обикновено в метри, секунди и метри в секунда.
3. Скица. Чертаем какво се случва и към чертежа дописваме величините.
4. Общо решение. От формулата изразяваме търсената величина, само с букви.
5. Заместване. В готовата формула заместваме числата с мерните единици и изчисляваме резултата.
6. Проверка на мерните единици. Проверяваме дали е излязла мерната единица на търсената величина.
7. Оценка. Питаме се дали резултатът е разумен и отговаряме с цяло изречение на въпроса от условието.
По същия начин ще действаме и във всички следващи задачи, включително в динамиката. Там към величините ще се добавят силите и скицата ще е още по-важна, защото в нея ще чертаем коя сила накъде действа.
Типични грешки
Минути, заместени като часове. Пешеходец върви със скорост 5 km/h. Докъде ще стигне за 15 min? Който замести в s = v · t направо петнайсет, получава
и тъй като скоростта е била в километри в час, ще напише 75 km. Така пешеходецът за четвърт час би стигнал от Прага почти до Пилзен. Скоростта е в километри в час, така че времето трябва да е в часове. Петнайсет минути са четвърт час, 0,25 h:
Такава грешка лесно се пропуска, когато числата се заместват без мерни единици. С мерните единици щяха да ни излязат километри в час по минути, а това не се съкращава.
Десетичните части от часа не са минути. Например 1,5 h не е един час и петдесет, а един час и трийсет минути, защото часът има шейсет минути, а не сто. Също така 0,25 h не са двайсет и пет минути, а петнайсет. Десетичната част от часа преобразуваш в минути, като я умножиш по шейсет:
Закръгляване на междинни резултати. Нека пак погледнем влака, пресметнат в часове. Получихме 0,025 h. Който е свикнал да закръглява до две десетични места, ще напише 0,03 h и ще продължи:
Вместо 90 s излязоха 108 s, с 18 s повече. Грешката е двайсет процента и то само заради едно невинно изглеждащо закръгляване. Добавили сме само пет хилядни от часа, но 0,025 е малко число и пет хилядни са цяла петина от него. След умножение по 3600 от пет хилядни от часа станаха 18 s. Междинните резултати затова не закръглявай или запази поне с две-три цифри повече, отколкото искаш да имаш в резултата. Най-сигурно е общото решение: с числата смятаме едва накрая и закръгляваме само веднъж, едва готовия резултат в мерните единици, в които го искаме.
Велосипедист от началото до края
Накрая ще разгледаме една задача цялата, стъпка по стъпка. Велосипедист се движи по велоалея с постоянна скорост 18 km/h. За колко време ще измине 4,5 km?
Записваме какво знаем и какво търсим:
Пътят е в километри, а скоростта в километри в час, мерните единици не се смесват, така че този път не е нужно да преобразуваме и времето ще излезе в часове. За проверка после ще го изчислим още и в секунди. Скицата е почти същата като при влака:
Общото решение знаем от задачата с влака,
Мерните единици са верни, километри, разделени на километри в час, дават часове. Четвърт час тогава отговаря на
Сега същото в основни единици. Преобразуваме:
и заместваме:
Минутата има шейсет секунди, така че
Има ли резултатът смисъл? За час велосипедистът би изминал 18 km, за четвърт час следователно една четвърт, 4,5 km. Точно толкова, колкото трябваше да измине. Отговора записваме с цяло изречение: велосипедистът изминава 4,5 km за 15 min.
Със същия подход ще се справим и с текстови задачи за движение, в които две коли се срещат или едната настига другата. Там скицата и общото решение наистина се оказват полезни.