✖

Центростремително ускорение

Колата минава през кръгово кръстовище и стрелката на скоростомера дори не трепва. Шофьорът нито дава газ, нито спира и въпреки това колата има ускорение. Ускорението не измерва как се променя числото на скоростомера, а как се променя цялата стрелка на скоростта. А тя в завой се завърта. При равномерно движение по окръжност ускорението сочи винаги към центъра на окръжността и оттам идва името центростремително ускорение.

Ако търсиш само формулата: тяло, което обикаля със скорост v по окръжност с радиус r, има центростремително ускорение

aц=v2r=ω2⋅r,

където ω е ъгловата скорост. Накъде сочи това ускорение и откъде идва формулата, ще покажем на фигури.

Стрелката на скоростта непрекъснато се завърта

Ускорението казва как се променя скоростта за единица време. Скоростта обаче е вектор, стрелка, и тя може да се промени по два начина: да се удължи или скъси, или да се завърти. При движение по права стрелката само се разтяга и скъсява, а това отговаря на потегляне и спиране. По окръжност е точно обратното. Дължината на стрелката не се променя, защото тялото се движи все със същата скорост, но затова пък стрелката сочи по допирателната към окръжността и така с всяка частица от дъгата се завърта малко. И самото завъртане на стрелката е промяна на скоростта и следователно ускорение.

Често срещана грешка е да се твърди, че равномерното движение по окръжност няма ускорение, защото скоростта остава същата. Същата е само нейната големина. Ако ускорението беше нула, стрелката на скоростта изобщо не би могла да се променя, нито по дължина, нито по посока, и тялото би се движило по права. Без ускорение не може да се завие.

Анимацията показва точка, която обикаля по окръжност с постоянна скорост. Червената стрелка на скоростта се върти с нея, зелената стрелка на ускорението във всеки момент сочи към центъра.

Точка обикаля по окръжност с постоянна скорост. Червената стрелка на скоростта сочи по допирателната, зелената стрелка на ускорението непрекъснато към центъра

Зелената стрелка стои винаги перпендикулярно на червената. Ускорението затова няма никаква съставяща по посока на движението, нито срещу него, и големината на скоростта така не се променя. Цялото ускорение се изразходва за завъртане на стрелката. Защо сочи точно към центъра и колко е голямо, ще разкрие фигурата.

Колко голямо е центростремителното ускорение

Наблюдаваме точката само за кратко време Δt. За това време тя се премества от място A на място B и изминава път

Δs=v⋅Δt.

На фигурата тази част от движението е два пъти. Вляво виждаш синия триъгълник на положенията: центърът на окръжността и точките A и B. Две от страните му са радиуси r, третата е отсечката AB. За кратко време дъгата е почти права, така че отсечката AB е дълга практически Δs. Вдясно ще намериш зеления триъгълник на скоростите: двете стрелки на скоростта, изнесени от една точка, и тяхната разлика Δv→, която води от върха на v→1 до върха на v→2. И двете стрелки на скоростта са дълги v.

Вляво син триъгълник от два радиуса r и отсечката Δs между точките A и B, в тях червените стрелки на скоростта. Вдясно същите стрелки от една точка и зелената разлика Δv⃗. И двата триъгълника имат при върха ъгъл φ

За по-добра четливост ъгълът е нарисуван голям, ти обаче си го представи съвсем малък. Същественото е, че двата триъгълника имат при върха един и същ ъгъл φ. Стрелката на скоростта е винаги перпендикулярна на радиуса, така че когато радиусът се завърти на ъгъл φ, на същия ъгъл се завърта и стрелката на скоростта. Радиусът и стрелката са свързани като рамената на буквата Г: ако завъртиш едното рамо, завърта се цялата буква. И двата триъгълника са равнобедрени със същия ъгъл между бедрата. Те имат затова една и съща форма и се различават само по големина: те са подобни. При подобни триъгълници отношението на основата към бедрото е едно и също:

Δvv=Δsr

С думи: зелената стрелка е толкова пъти по-къса от стрелката на скоростта, колкото пъти отсечката AB е по-къса от радиуса. Вместо Δs заместваме v · Δt и преобразуваме равенството:

Δvv=v⋅Δtr/⋅vΔv=v2⋅Δtr/:ΔtΔvΔt=v2r

От лявата страна стои промяната на скоростта за единица време, а това е ускорението:

aц=v2r

Малко мамихме, защото отсечката AB е съвсем малко по-къса от дъгата. Колкото по-кратко време обаче наблюдаваме, толкова повече отсечката се слива с дъгата, а за моментното ускорение вземаме време толкова кратко, че разликата не се забелязва. Формулата затова важи точно.

Фигурата издава и посоката. Зелената стрелка Δv→ сочи надолу, както съединителната линия на средата на отсечката AB с центъра на окръжността. За малък ъгъл тя е почти перпендикулярна на двете стрелки на скоростта, а перпендикулярно на допирателната върви радиусът. Промяната на скоростта, а с нея и ускорението, така сочи към центъра.

Верни са и мерните единици:

(m/s)2m=m2/s2m=m/s2

Освен това формулата се държи разумно. Колкото по-бързо се движи тялото, толкова по-дълга е стрелката на скоростта и толкова по-бързо се завърта. И двете увеличават ускорението, затова във формулата скоростта е на квадрат. С растящия радиус окръжността се изправя и ускорението намалява. При огромен радиус част от окръжността е почти права и ускорението е почти нула, точно както трябва да е при движение по права с постоянна скорост.

Втората форма на формулата получаваме, когато скоростта заместим с израза v = ω · r:

aц=(ω⋅r)2r=ω2⋅r2r=ω2⋅r

Тук лесно се подхлъзва човек. В първата форма радиусът стои в знаменателя, във втората в числителя. Расте ли ускорението с радиуса, или намалява? И двете са верни, само че всеки път нещо друго остава непроменено. При една и съща скорост по-широкият завой е по-мек, ускорението е по-малко. При една и съща ъглова скорост, например на въртележка, кончето в края има по-голяма скорост и следователно по-голямо ускорение от кончето до центъра.

Четвърт от кръговото кръстовище

Да се върнем на кръговото кръстовище. Колата се движи по него със скорост 54 km/h, тоест 15 m/s, и четвърт от кръстовището минава за 3 s. От стрелките на скоростта в началото и в края на четвъртината се получава средно ускорение около 7,1 m/s2 към центъра. Какво е обаче ускорението във всеки момент?

Трябва ни радиусът. За 3 s колата изминава 15 m/s · 3 s = 45 m и това е четвърт от обиколката на окръжността:

2π⋅r4=45m/⋅2πr=90mπ≈28,6m

Сега това влиза във формулата. Радиуса оставяме като дроб, за да не закръгляваме в междинния резултат, а делението на дроб е умножение по реципрочната ѝ стойност:

aц=v2r=(15m/s)2⋅π90m=225π90m/s2≈7,85m/s2

Моментното ускорение е 7,85 m/s2, повече от средните 7,1 m/s2. Това е приблизително толкова, колкото колата може да постигне при пълно спиране на сух асфалт, така че такова малко кръстовище при 54 km/h е наистина рязък завой. Как така числата се различават, като ускорението е през цялото време еднакво голямо? Средното ускорение се получава само от първата и последната стрелка на скоростта и от тяхната разлика. Представи си всички стрелки на скоростта от тази четвъртина от кръстовището, прекарани от една точка. Върховете им описват четвърт окръжност с радиус 15 m/s. Моментното ускорение показва колко бързо върхът напредва по тази дъга. Средното ускорение работи само с правата, която свързва първия и последния връх, а тя е по-къса от дъгата. По същия начин се различават преместването и пътят: по права винаги е по-близо.

Числата можем да проверим. Дъгата е четвърт от обиколката на окръжност с радиус 15 m/s, тоест 14⋅2π⋅15m/s≈23,6m/s. Съединителната линия на върховете е хипотенуза на правоъгълен триъгълник с катети 15 m/s, тоест 21,2 m/s. И двете делим на три секунди:

23,6m/s3s≈7,85m/s2,21,2m/s3s≈7,1m/s2

Първото число е моментното ускорение от формулата, второто средното. Колкото по-кратък е участъкът от кръстовището, толкова повече дъгата се слива със съединителната линия и средното ускорение се приближава до моментното.

Кола в завой

Сега колата се движи със същите 54 km/h през по-широк завой с радиус 50 m. Какво ускорение има? Записваме какво знаем и скоростта веднага преобразуваме в метри в секунда:

v=54km/h=15m/sr=50maц= ? (m/s2)

Заместваме във формулата:

aц=(15m/s)250m=225m2/s250m=4,5m/s2

В сравнение с кръстовището ускорението е почти два пъти по-малко, по-широкият завой е по-мек. Внимавай обаче със скоростта, тя е във формулата на квадрат. Когато колата влезе в същия завой два пъти по-бързо, има четири пъти по-голямо ускорение, 18 m/s2, а това вече никоя кола на пътя не може да издържи. Затова се спира преди завоя, а не в него. Ускорението 4,5 m/s2 изобщо не е за пренебрегване, това е приблизително като при енергично спиране. Само че сочи настрани.

Земята около Слънцето

Земята обикаля около Слънцето със скорост около 30 km/s, тоест 3 · 104 m/s, на разстояние около 1,5 · 1011 m. Скоростта можем да проверим: един оборот трае година, около 3,16 · 107 s, така че

v=2π⋅rT=2π⋅1,5⋅1011m3,16⋅107s≈30000m/s.

Орбитата на Земята не е точно окръжност, но е много близо до нея, така че можем да заместим във формулата:

aц=(3⋅104m/s)21,5⋅1011m=9⋅1081,5⋅1011m/s2=6⋅10−3m/s2

Това е само 0,006 m/s2. Стрелката на скоростта се променя всяка секунда с едва шест милиметра в секунда, при скорост трийсет километра в секунда това е нищо. За една секунда Земята прелита 30 km и от правата се отклонява само с 12⋅0,006m/s2⋅(1s)2=3mm. Годината обаче има над трийсет милиона секунди и затова стрелката на скоростта за година се завърта в кръг и орбитата на Земята се затваря.

Защо пералнята центрофугира прането

Барабанът на пералня с радиус 0,25 m при центрофугиране на 1200 об/min се върти с ъглова скорост 40π rad/s. Сега е удобна втората форма на формулата:

aц=ω2⋅r=(40πrad/s)2⋅0,25m=400π2m/s2≈3950m/s2

Радианът е просто число, така че от мерните единици остават метри в секунда на квадрат. Ускорението е над четиристотин пъти по-голямо от земното ускорение g, тоест над 400g. Който иска да го провери от скоростта на стената на барабана 31,4 m/s и формулата v2r, ще получи същото.

Ъгловата скорост е във формулата на квадрат. Пералня, която центрофугира само на 800 об/min, се върти с една трета по-бавно, но ускорението е повече от два пъти по-малко: (23)2=49, тоест около 1750 m/s2. Затова от бавното центрофугиране изваждаш забележимо по-мокро пране.

Какво следва от това за прането? За да обикаля капка вода с барабана, тя трябва непрекъснато да завива, и то с огромно ускорение. Чорапът се задържа на окръжността от стената на барабана, в стената обаче има дупчици. Капката, която се озове пред дупчица, няма вече нищо, което да я завърта. Спира да завива и продължава право по допирателната, навън от барабана. Чорапът остава вътре, а водата е отвън. Какво точно принуждава телата да завиват, е въпрос за силите. Кинематиката ни каза колко ускорение е нужно за такова завиване и при пералнята то е наистина много.

С това описахме движението, но не и причината му. Защо телата потеглят, спират и завиват, обясняват силите и с тях започва втората част на категорията, статията Сила.